Магията на загубата

Казват, че най-силният отбор, виждан някога да печели турнир на нациите по футбол, е Бразилия от 1970-а.

Експертите, бившите играчи, треньори и журналисти, отразявали онзи мексикански Мондиал, са категорични.

Но попитайте който и да е фен на бразилците, а и не само на този национален отбор, кой е най-изумителният, пленил света и умрял красиво състав.

Бразилия от 1982-ра.

В деня, след като Италия елиминира Зико, Сократес, Фалкао, Едер и останалите, испанският в. "Марка" написа:

"Футбол, къде отлетя?".

В английския "Таймс" се появи коментар на Боби Муур, гледал световното като анализатор.

"Те превърнаха играта в изкуство. Проклет да е денят, в който бяха победени", написа големият капитан на Англия.

Да, бразилците тогава не спечелиха титлата. Но завоюваха сърца по света, колкото и 10 титли не ти носят. Дадоха смисъл на израза "красива загуба".

В спорта най-великото нещо е победата. Единственото велико нещо е победата. Второто най-добро - е, вероятно не чак в мащабите на думата "велико", е това за знаеш как да загубиш.

Да напуснеш спортното поле победен, но само като резултат.  И с ясната идея не на разочарование до отчаяние, а - че ще се върнеш утре и този път няма кой да ти отнеме победата.

От петък, 27 януари 2017-а, името на Григор Димитров има нов смисъл за феновете на тениса по света. Той вече не е онзи талантлив и готин тип, който понякога бие, понякога губи, но на мачовете му винаги е яко.

Не - той е израснал дотам, че прави нечовешки мач срещу нечовека Рафаел Надал, губи по точки в края, но без да е победен, и застава до мрежата с вид на човек, който не е повален. Победител в загубата.

Григор Димитров преди 3 години на същия корт и срещу този противник рухна в сълзи, осъзнавайки, че е изпуснал шанс. Тогава не му стигна рутина, може би психика, кой знае. Ех, тази психика...

Съмненията в това дали той ще стигне до върха винаги са били свързани с тази думичка. И, да си признаем, всички сме ги имали в един или друг момент.

Не и след Мелбърн. Последната крачка е направена. Красивият губещ от петъчния изумителен мач, повече няма да бъде губещ.

Бразилия от 1982-ра имаше още един шанс четири години по-късно, вече в друг състав, с попреминали златната си възраст играчи...

Да, сравнението е отвлечено и далечно, говорим за отборен спорт срещу индивидуален, за други времена, да. Но магията на това как губиш е общото.

Григор от утре ще получава шансове всяка седмица, но срещу него вече ще има съперници, гледащи го с други очи. Талантът вече е топ играч, който показа воля, психика, умения и поведение на такъв.

Прегърна Рафа след мача пак с вид на човек, който си казва - "няма причина да загубя, не може да загубя - ще спечеля още утре следващия мач".