Никаква милост за предателите

Футболът е бизнес. Най-нормалното нещо е един играч да има амбиции и да прави трансфери.

Идете и го обяснете на феновете, които пътуват хиляди километри, лягат и стават с емблемата на отбора в мисълта и сърцето. Кажете го на хора като Тоти, Джерард или Гигс.

Предателите във футбола не са обичани никъде - и в клуба, на който са изневерили с врага, и на новото място, където никога не стават истински култови герои.

За тях прошка няма, въпреки че времето е излекувало някои от раните. И за такива ще прочетете по-долу.

Но в масовия случай станеш ли предател във футбола, оставаш с това клеймо вовек.

Сол Кембъл - Юда от Ямайка

През лятото на 2001-ва Северен Лондон чакаше развитие около сагата с капитана на Тотнъм, който трябваше да избере да подпише нов договор с клуба или да премине някъде другаде със свободен трансфер.

Преговорите се водеха денонощно, като "шпорите" разчитаха на това, че Сол Кембъл бе при тях от 15-годишен, вече цели 13 години.
Сол обаче преговаряше и с Манчестър Юнайтед, и с чуждестранен клуб, а и с... Арсенал.

"Ела при нас, ще станеш част от семейството и ще те пазим", обещава му Дейвид Дийн, тогава изпълнителен директор на големия враг.

В наши дни Кембъл обяснява, че като дете бил изолиран и едва ли не захвърлен сам да се оправя от родителите си - ямайски преселници в Северен Лондон, та тези думи на Дийн го накарали да се чувства сигурен и затова избрал Арсенал. Трогателна история, но никой фен на Тотнъм не се върза.

Бранителят изживя тежки времена, обиждан на улиците, в ресторанти, заплашван анонимно по телефона... Първото му връщане на "Уайт Харт Лейн" бе военно положение, опити за нахлуване на терена, 20 000 балона с надпис "Юда", плакати, освиркване и обидни песни за произхода му, семейството му и каквото още се сетите.

Е, Кембъл намери успехите в Арсенал, но загуби нещо по-важно - уважението на тези, които го смятаха за "свой".

Луиш Фиго - Свинската глава

Анатомията на този трансфер ще се изучава един ден в училищата, като Барса прави най-голямата грешка, която може да се допусне - подценята силата на парите и Флорентино Перес. Кандидатът за президент на Реал обещава през лятото на 2000-ата, че ако бъде избран, ще доведе аса на врага - португалеца Фиго, който вече е и капитан на Барса.

Грешката на самия играч е, че се съгласява на предварителна среща с Перес, без за това да знае клубът му. И там склонява - ако откаже да премине в Мадрид, след като Флорентино бъде избран, Фиго трябва да преведе 34 милиона долара обезщетение на бизнесмена. Съгласява се, защото неговите агенти и близки мениджъри му казват, че няма никакъв шанс Перес да бие на изборите.

Но става. Агентите на играча откриват клауза, преговарят, получават умопомрачителна оферта от 60 милиона долара. Фиго се връща в Барселона за първото си дерби същата есен и Реал му наема трима бодигардове, за да е сигурен, че всичко ще е наред.

Нищо не е наред. По него летят свинска глава, телефони, предмети, бутилки... Горят се фланелки по трибуните, а стадионът пее оглушително "Умри, Фиго!".

Класическият футболен Юда. Барса и до днес отказва да играе на турнири за ветерани, където португалецът е включен в състава на Реал. А в Каталуня той никога не може да се върне спокойно, без да се озърта зад гърба си.

Почетни членове на клуба "предател" в Ел Класико:

Михаел Лаудруп премина директно от Барса в Реал през 1994-а, Луис Енрике тръгна в обратната посока, а Алфредо ди Стефано трябва да играе за каталунците, но в сложна сделка през 50-те е даден на Реал.