Никаква милост за предателите

Роберто Баджо - Историята на виолетовото шалче

Роби Баджо бе идол на феновете на Фиорентина в края на 80-те. Свое момче, което правеше чудеса на терена и обещаваше да е стълбът, около който "виола" да изгради новия си победен отбор.

Омразата в този град е към Ювентус. Да, не е регионално дерби, просто ако си от Фиорентина не можеш да понасяш Юве. Баджо обаче се оказва в ситуация, в която клубът от Флоренция има нужда от парите за него.

Президентът Флавио Понтело, типичен представител на италианските босове на футбола от онези години, не казва истината в края на сезон 1989-90 г., като обещава, че финансови средства за добри нови играчи има.

Вместо това на 19 май 1990-а новината удря като гръм Флоренция: Баджо отива в Ювентус.

В същия ден градът изживява война. Над 50 са ранените при атаките на тифози срещу клубната база и дома на Понтело. Летят камъни и дори един "коктейл Молотов". Нищо не спира трансфера.

На световното Италия 90 страната се влюбва в своето ново златно момче Баджо. Всички, освен един град...

Някак незабелязано остава, че на представянето му в Юве, Роби отказва да сложи шалчето с черно-бели цветове на врата си, а го държи свито в ръката. Но тифозите на "старата госпожа" виждат и това не им харесва.

На 6 април 1991-ва Баджо се връща във Флоренция като играч на Юве и е освиркван жестоко от стадиона, като чува ужасни обиди. Видимо не му се играе, навежда и клати глава, засегнат е дълбоко. При 1:0 за домакините Юве получава дузпа и Баджо отказва да я бие. Впоследствие казва, че вратарят го познавал добре и не се чувствал сигурен, че ще я вкара.

Де Агостини изпуска, а пет минути по-късно номер 10 е сменен под оглушителни освирквания.

По него полита шалче на Фиорентина, когато облича грейката на Юве при скамейката на резервите. Баджо се навежда, взима го и го сгъва, прибирайки го в джоба (горе). Това влудява тифозите в Торино и той никога не се радва на тяхната любов. Във Флоренция също никога не му прощават, независимо от жеста му на уважение с шалчето.

Габриел Батистута - Защо?

През 1989-а едно хлапе с дълги коси и невероятен удар с десния крак бе привлечено в Ривер Плейт. Нямаше 20 години. Името му е Габриел Омар Батистута, а треньорът Даниел Пасарела вижда в него следващия голям голмайстор на славния клуб.

Батистута обаче не вкарва достатъчно, само три пъти в първите 19 мача. И Пасарела го оставя на скамейката, защото битката за титлата срещу врага от Бока Хуниорс е ожесточена.

Ривер печели титлата, но насред празненствата Бати е тъжен. Не се усеща сигурен в качествата си. "Никога не сме се карали с Пасарела, той ми казваше, че бъдещето е пред мен", разказва за този сезон голмайсторът.

И не може да отговори на въпроса - защо тогава отива в Бока?

Да, Батистута облича екипа на врага, с което шокира Буенос Айрес и цяла Южна Америка. Отново става шампион година по-късно, а след това е продаден на Фиорентина.

И днес феноменалният нападател не е добре приет в аржентинската столица, като определено по-спокойно се чувства, когато срещне фенове на Бока. Те поне нямат лоши чувства, въпреки че никога не им става любимец... Но да преминеш от единия колос в другия директно... Определено не е популярно решение.

Мо Джонстън - Предател на католицизма

Морис Джон Гиблин Джонстън е роден в католическо семейство на Глазгоу през 1963-а и расте в най-размирните години на разделението в града и страната. Протестантите и католиците постоянно са на ръба на конфликта, а футболът е негов основен проводник, като мачовете на Селтик и Рейнджърс са арени на политически митинги и физическо насилие.

Мо подписва със Селтик - естествено, през 1984-а и бъдещето му изглежда предопределено. Рижавият католик, който играе за отбора на ирландците и католиците в Глазгоу.

През 1987-а Нант го купува и Джонстън, вече звезда на Шотландия, търси щастието си по френските терени в лига, която по това време става все по-мощна с Марсилия, ПСЖ и Бордо, които също харчат сериозни пари.

Две години по-късно Греъм Сунес го връща в Глазгоу, но... в Рейнджърс! Това е първият католик, който подписва с клуба. Градът е в шок, а феновете на Селтик заплашват цялата фамилия на Мо. Не с разправа, а със смърт.

И, което е по-лошо, феновете на Рейнджърс горят сезонните си билети и шалчета пред стадиона, заплашвайки да не стъпят на мач. Дори човекът, който отговаря за екипите на отбора, отказва да се грижи за този на новия играч.

И не му говори.

Мразен от всички в Глазгоу и Шотландия, Мо Джонстън издържа само 20 месеца и преминава в Евертън.