Никаква милост за предателите

Фулвио Бернардини, Атилио Ферарис и Манфредония - Да предадеш Рим

Фулвио Бернардини (долу) е наричан в Италия с прозвището Професор. Образован, а и ерудит във футбола, той е единствената личност, играла и водила като треньор двата отбора от родния му Рим.

Започва в Лацио, тъй като през 1919-а Рома още не е създаден. Играе за тима до 1926-а, а после минава през Интер, за да стане част от "жълто-червените" през 1928-а и да остане в техния екип 11 години.

Звезда на италианския отбор, който печели олимпийски бронз от 1928-а, Бернардини става треньор на Рома през 1949-а и има такива заслуги за клуба, че тренировъчният комплекс в Тригория днес носи неговото име.

Два сезона е наставник и на Лацио (1958-1960), а на 13 януари 1984-а си отиде от света. Както казват романистите - изчака да види Рома шампион (1983-а).

Почетен клуб на други римски предатели:

Лионело Манфредония е юноша на Лацио, който играе и за Рома, а след трансфера му там е основана групата АнтиМанфредония. В нея са лациали, но и романистите ги подкрепят. Тъжната история на психическия терор, който му е оказван, завършва със смъртта му от инфаркт още докато е играч през 1989-а.

Атилио Ферарис е звездата на първия тим на Рома след основаването на клуба през 1927-ма и става световен шампион с Италия през 1934-а. Но е и първият, преминал директно между двата римски клуба. Умира на терена през 1947-а в мач на легенди от италианския футбол.

Владимир Стойкович - Забравете грозното ми минало

Юноша на Лозница, но от 16-годишен в семейството на Цървена звезда. Вратарят не играе често в първите си сезони за гранда, като има и спорове за това, че не си получава редовно заплатата. Влиза в конфликт с треньора Славолюб Муслин, като е пратен под наем в босненския Леотар. През 2005-а се връща в Звезда, вече на 22 години и готов да пази на голям отбор.

Продаден в Нант година по-късно, прави силни мачове за Спортинг, Витес и Хетафе, преди да дойде скандалът.

През януари 2010-а отива в Партизан под наем, а ултрасите на Звезда го плашат със смърт. Лошото е, че и "гробарите" не са щастливи - оказва се, че в договора за наема има клауза, при която Стойкович няма да играе в голямото дерби.

През октомври същата година в Генуа на мача Италия - Сърбия навиячите прекъсват двубоя и предизвикват безредици, а после звездаши нахлуват в автобуса на отбора и искат да линчуват Стойкович. Един хулиган пали факла и опитва да я вкара в лицето на вратаря, но се намесва полиция.

През 2011-а подписва постоянен контракт с Партизан и след първото си дерби показва скандална фланелка: "Простете грозното ми минало".

Малко е да кажем, че следващите месеци не са леки за него и семейството му в Белград... Днес пази на Нотингам Форест.

Мануел Нойер - Орална любов с Ули

Шалке не искаше да го продава и го заяви твърдо. Все пак Ману бе в клуба от петгодишен, от 1991-ва и бе изграден като вратар и човек в Гелзенкирхен.

Но през 2011-а дойде Байерн със своите 30 милиона евро (22 като трансферна сума и 8 като бонуси) и преговорите бяха неизбежни.

Докато Ули Хьонес опитваше да омае шефовете на Шалке, привърженици на гранда от Мюнхен правиха кръгли маси за това, че не желаят стража - имаха си закачка с него от предишни сезони при мачове с тима от Гелзенкирхен.

А тези на Шалке бяха спокойни, като самият Нойер бе заявил, че не иска да мърда от клуба.

Но... Премина в Байерн и първото му гостуване в родния град бе кошмарно. "Юда" бе най-лекото, което прочете по трибуните.

"Ти нямаш чест и не уважаваш своите хора, продаде ги, дори Юда е бил по-достоен от теб", пишеше на транспаранти.

А на един Нойер бе нарисуван на колене, правещ орална любов с Ули Хьонес (на основната снимка). И до днес завръщанията на най-добрия вратар в света на този стадион са пълни с ненавист и хули. Предателите не се забравят лесно.

Хари Реднап - Гадняр с тикове

Портсмут и Саутхемптън не се обичат, казано елегантно. Омразата между двата отбора от Южния бряг е пословична и никой не може току-така да си прави шеги с нея.

През 2001-ва Реднап бе назначен за директор по футбол в Портсмут и преобрази клуба. Година по-късно, вече като мениджър, го качи във Висшата лига и го спаси от изпадане още един сезон след това.

През ноември 2004-а обаче напусна, след като влезе в конфликти с Милан Мандарич, собственика на Помпи. Три седмици по-късно стана мениджър на Саутхемптън.

Не го приеха добре ни едните, ни другите. В Портсмут се виждаха тишърти и плакати "Юда", "гадняр с тикове" (Хари има тик на лицето от катастрофа през 1990-а), а в Саутхемптън му написаха "да гние в ада".

Година по-късно обаче след нови разправии с шефовете, този път на Сейнтс, напусна поста. Според ръководители на Саутхемптън, защото вече е искал да се върне в своя "духовен дом" - Портсмут. И Реднап прави точно това - става мениджър на бившия си отбор дни, след като си тръгва от "светците"!

За 13 месеца два пъти минава пътя от двете страни на омразата. Смел човек.

Но и днес не е приеман изцяло положително в нито един от двата града, въпреки че свърши добра работа и на двата клуба...