Колко лесно е да мразиш Сити

Откакто чичковците от Емирствата дойдоха с парите им в Манчестър, един иначе симпатичен небесносин клуб се превърна в мишена на масова омраза. Колко е лесно днес да кажеш "Мразя Сити", защото олицетворяват лесната печалба, купуването на футболисти, успех, история...

Но и - признайте си, колко от тези, които мразят новия най-богат като потенциал и ресурси клуб в света, всъщност тайничко му завиждат. Има аргументи и за двете.

Ето избрано от тях, намерено из форуми и лични излияния по темата на поне 5 английски клуба.

Парите им

Ужасно е как се появиха шейховете с тези над 1 милиард, похарчени за някакви си 9 години. Близо две десетилетия феновете на Сити мърмореха, че Юнайтед - техният местен съперник, дава луди пари за играчи и така се подържа на върха на английския футбол.

След което дойдоха хората от Абу Даби и всичщо се промени тотално.

Сити е клубът, който отново даде най-много за трансфери миналото лято... Но всъщност Юнайтед не бе далеч назад. Можете да ги мразите за пръснатите пари, с които "си купуват успех", но тайно им завиждате за най-модерната академия и тренировъчен комплекс в света. Построен пак с парите от Изток.

И все пак по този аргумент сте в правото си да ги мразите от сърце.

Синята луна

Този ужасно протяжен и дразнещ химн. Как да не ги мразиш заради него!? И, естествено, достатъчно депресиращ, за да е песен на феновете на един депресиран през десетилетията отбор.

Истината обаче е, че химнът е готин, а самоиронията в него - достойна за уважение. Като цяло тук повече е завистта. Особено, когато си на вечерен мач на "Етихад" и песента зазвучи от уредбите.

Феновете им

Ужасни са. Постоянно ти натякват как са подкрепяли отбора във втора и трета дивизия съвсем наскоро, как са чупили рекордите по посещаемост там. След което поглеждаш вестника и статистиката за последния им мач във Висшата лига и виждаш, че пак е имало 4-5 хиляди празни места на стадиона им.

Наистина, през 90-те Сити събираше по над 25 000 в трета лига, но днес - дали разглезени от успеха или друго - запалянковците не пълнят "Етихад" всяка седмица. И още нещо - обичат да ти повтарят, че Манчестър всъщност е преобладаващо "син", но няма нито един сезон от Втората световна война насам, в който средната им посещаемост да е по-голяма от тази на Юнайтед.

Дори, когато "червените дяволи" бяха във втора дивизия.