ОК, тук не е "Уимбълдън"

Всичко е добре, когато завършва с победа на Григор Димитров.

Перифраза, след като в четвъртък се попритеснихме от първия сет, загубен от българина срещу Йежи Янович.

След това Григор взе нещата в ръце - 4-6 6-3 7-5. Полякът игра силно, сервира мощно, стреля безпощадно и не се даде на Димитров и цялата 8-9-хилядна армия зад гърба му.

Виктор Троицки и всеки следващ на пътя на Григор в турнира също ще изпита това - уж играеш срещу един съперник, а всъщност - срещу цяла зала!

„Тази победа е изцяло ваша. Вие ми измъкнахте мача тази вечер. Страхотна публика. Адски вълнуващо е. Благодаря ви, че дойдохте тази вечер. Благодаря ви за подкрепата“

Да, и пак ще отидем. Имаме още няколко дни - дай боже, да се порадваме наживо на най-добрия ни спортист, когото след това поне година ще гледаме само по телевизията от кортовете на най-големите турнири в света.

Григор наистина победи с публиката. Янович видимо бе раздразнен от освиркванията, на моменти дори между първи и втори сервис.

Не беше готино, ако си наистина задълочен познавач на играта. Тенисът е спорт за джентълмени и има собствен етикет за това как да се държиш на трибуните.

Но пък... Как да обвиниш някой, чакал с месеци момента да види Григор на корта, висял часове в залата преди мача, че е дал воля на адреналиновия поток в главата след поредната точка?

Какъв е етикетът на гледане на тенис наживо

"Уважавайте всички на корта" - това е правило номер едно за всеки, който отива да гледа тенис на живо. Важи от повече от век.

Телефоните са изключени, обикновено не само звука, а изцяло.

Защото и вибрацията ще сигнализира за беля точно тогава, когато го оставите на пластмасовата седалка за миг.

В момента, в който започне мачът, сядате и оставате на мястото си.

В кратките паузи, в които играчите не сядат да почиват, а само разменят полетата, зрители отвън не се допускат.

Ако са до тоалетната или до бара, остават там до гейм 3, 5 или 7 - когато има пауза с близо двуминутна почивка на тенисистите. Тогава бързо отиват на мястото си и сядат пак застинали.

Не можеш да си прав и да се разхождаш по време на играта. Нямаш право.

Ако топката дойде до вас, не я хвърляйте веднага обратно. Изчакайте следващото разиграване да свърши.

Истината е някъде по средата, както обикновено и колкото и клиширано да звучи.

Публиката в "Арена Армеец" даде футболна подкрепа на Григор, както ще и срещу Троицки и - ако победи българинът - по-нататък.

Няма сила на света, която да накара 10 000 сънародници да ръкопляскат в стил "трето поколение тенис поклонници на "Уимбълдън".

Не ни е в народопсихологията и темперамента, първо. Нямаме навици (масово) за гледане наживо на тенис - второ и важно.

Как да искаме от българската публика такава тенис култура, на ниво Лондон, Париж или Ню Йорк? Та кога за последен път у нас е имало мачове в този спорт пред такава публика и от такъв ранг?

Янович беше бесен, ще се ядосат и следващите противници на нашия, защото не са свикнали на някои от освиркванията и дюдюканията.

Но бъдете сигурни - след година, ако отново имаме този турнир в София, нещата ще се променят поне малко.

"Ако играя срещу Мъри на "Уимбълдън", аз ще съм от другата страна", отказа да обвини публиката за некоректно държане Григор. Не е съвсем така, разбира се.

Но пък и не е необходимо да сме толкова нихилистично настроени, особено при прекрасно спортно шоу като победата на аса ни пред огромно море от хора.

Да, поведението на публиката ни не е като на "Уимбълдън". Но не беше и чак хулиганско.

Затова - нека Григор бие, пък съперниците му да си тръгват ядосани, както стана с Янович.

Не са прекрачени граници, просто няколко хиляди българи опитаха да са "втори Григор" в мача.

И се получи.