Последната легенда от старата школа

Хари Реднап имаше притеснения - феновете бяха малко жлъчни в питанията си.

Но мениджърът на Уест Хем бе решен да отговори на всички въпроси, защото това бе запалянковският форум, организиран от клуба веднъж годишно и хората бяха дошли да разберат всичко около отбора. Хари не можеше да ги излъже.

"Не е ли твърде голям шумът около младия Франки Лампард? Не личи да е толкова добър, знаем, че има история с клуба, но... На нас ни се струва, че имаме по-качествени хлапета в Академията. Убедете ни, че не е налаган само заради фамилията си."

Реднап видимо се ядоса. Стана и взе микрофона, а стотината фенове млъкнаха да го чуят.

"Бъди сигурен - посочи този, който зададе въпроса мениджърът. - И ти, и останалите. Франки има качества да стигне до самия връх.

Най-високо в играта. Няма абсолютно нищо, което да му липсва. Запомнете го от мен - момчето ще стане суперзвезда. Не исках да го казвам пред него, но вие ме предизвикахте..."

18-годишният полузащитник с бебешко лице седи до мениджъра и слуша, леко смутен. И той сякаш е сконфузен от факта, че всеки път, когато името Франк Лампард се спомене във вестниците, всички свързват това с баща му.

Таткото - също Франк Лампард, е култова фигура в Уест Хем с ролята си на ляв и централен бранител в славния тим от 70-те и 80-те, спечелил два пъти Купата на ФА.

Играе 660 пъти с митичната фланелка на тима от Източен Лондон, носи и лентата.

Синът му е съвсем различен футболист - полузащитник, креативен и с поглед, вперен в гола. Но стойката, начинът на тичане и лицето му - едно към едно!

Та въпросите на недоверие от феновете към Хари идват през далечната 1996-а, когато младият Франки вече е дебютирал за Уест Хем.

А татко му е асистент на мениджъра. В същото време в тази стара школа за таланти в английската игра се появяват Рио Фърдинанд, Джо Коул, Джърмейн Дефоу... Лъвчета с огромен потенциал.

Лампард не изглежда най-талантливият от тях. Не и от трибуните на "Ъптън Парк", откъдето чува и освирквания. Случва се малко, след като се завръща от игра в състава на Уест Хем, излекувал много тежка контузия.

През март 1997-а кракът му е счупен в мач срещу Астън Вила и първият му сезон при мъжете остава недовършен. Завръща се, за да чуе дюдюкания при смяната си в домакински двубой. Години по-късно в автобиографията си пише, че това е първият момент, в който е искал да се откаже от футбола.

"Да чуеш собствените ти фенове да те обиждат... Това бе най-лошото нещо в живота ми. С татко не можехме да си кажем и дума, и на двамата ни бе адски тежко..."

Реднап обаче е убеден - това момче ще стигне най-високо от всички диаманти в Академията. Три години по-късно Лампард бе звезда, вкарвайки 14 гола за Уест Хем през сезон 2000-2001 г.

Но в края му си тръгна Реднап... А с това решението е взето.

11 милиона лири са доста пари в този момент и клубът не може да ги откаже, па макар и предложението да е от Челси. Франки подписва с врага, като от плещите му пада товара всяка събота да убеждава мрънкащите запалянковци у дома, че е добър, а не просто син на баща си.

"Ти беше най-добрият във всяка тренировка, всеки ден - и то с глава и рамене над останалите", пише в посвещението си в неговата биография Джон Тери за Франки.

Отношенията между двамата и връзката им като душа и сърце на отбора, стават основата на златното десетилетие за Челси. Тери, разбира се, също е свързан с Уест Хем, като именно там стартира в юношеските си години.

И двамата са мразени дълбоко в района с феновете на "чуковете" и получават ужасни обиди на всяко лондонско дерби срещу тях през годините.