Шест велики мача в евротурнирите, които може да сте забравили

Базел - Брюж, 7 ноември 1973 г.

Швейцарски вестник нарича мача "90-минутно беззаконие". След по-малко от половин час игра Брюж води с 2:1 и е сигурен за класиране напред, след като е спечелил и първия мач със същия резултат.

Но за шест минути в края на първото полувреме Базел обръща до 3:2.

В 47-ата минута реферът дава смешна дузпа за гостите, а по него политат бутилки и публиката едва е удържана да не нахлуе на терена. Гол - 3:3.

Малко време минава и Отмар Хицфелд (долу), немският нападател на домакините (и по-късно голям треньор) вкарва за 4:3 и стадионът ще се срути. Раол Ламберц изравнява с третия си гол за вечерта в 70-ата минута и отново всичко е в полза на белгийците.

Но Хицфелд, типичният непримирим немски нападател, вкарва нови два гола в последните 7 минути и праща Базел на четвъртфинал - 6:4. Нахлуване от почти всички 12 000 на стария "Санкт Якобс Парк" бележи края на мача, като играчите на Брюж се изнасят с голяма скорост към съблекалните.

Вердер - Динамо Берлин, 11 октомври 1988 г.

Последният сблъсък между шампионите на ГДР и ФРГ, преди обединена Германия да слее и футболните си различия. Лудите фенове на Динамо са в еуфория в края на първия мач, спечелен с 3:0. "Ние сме немските шампиони", пеят трибуните.

Първото полувреме на реванша е буря пред вратата на гостите, но се разминава само с един гол - от дузпа на Михаел Кютцоп.

В 55-ата минута Гюнтер Херман използва пас на Томас Шааф, който доскоро бе треньор на Вердер, и прави резултата 2:0.

Нататък - рецитал на Карл-Хайнц Ридле. Гол за 3:0 в 62-ра минута, след това две асистенции към Манфред Бюргсмюлер и Шааф, като в последната минута капитанът прави резултата 5:0. Феновете на Вердер пеят: "Ние сме шампионите". Не е оригинално, но пък е сладко отмъщение!

Барселона - ЦСКА Москва, 4 ноември 1992 г.

Барса е шампион на Европа и фаворит да защити титлата си. Есента на 1992-ра бележи старта на новия формат с квалификации и две групи по 4 отбора, преди да дойдат полуфиналите.

И днес, толкова години по-късно, е трудно да повярваме какво се случва в онази вечер на "Камп Ноу".

Каталунците спокойно са направили 1:1 в Москва и са спокойни за реванша, който ще ги прати в груповата фаза.

Това е дриймтимът на Кройф: Субисарета, Ферер, Гуардиола, Куман, Надал, Бакеро, Гойкоечея, Стоичков, Лаудруп, Амор, Бегиристайн.

Насреща - непознати имена и едва трима руски национали, при това млади момчета като Илшат Файзулин и Евгений Бушманов. 11 руснаци, няма и играч от чужбина. ЦСКА е обречен срещу първенеца на Европа.

Надал, чичо на големия тенисист от нашето време, вкарва с глава в 13-ата минута. Бегиристайн сякаш довършва гостите с гол преди почивката - 2:0. Всичко се развива по план.

Но секунди преди паузата Бушманов вкарва страхотен гол с удар, който влиза в мрежата от напречната греда. Над стадиона се спуска съмнение, дори страх.

В 57-ата минута Машкарин прави резултата 2:2, а Барса направо е в шок. Но няма време дори да натисне зверски, защото само 150 секунди по-късно Корсаков с петичка направо съсича домакините - 2:3.

В последния половин час положения за обрат има, но ЦСКА удържа резултата.

Сензация! Шампионът на Европа отпада по необясним начин преди да започнат сериозните битки.