Тънка зелена линия

Тази история може да се случи навсякъде по света.

И се случва, даже вероятно всеки уикенд - е, не чак с толкова очевидна грешка, но се случва.

Проблемът е, че в неделя стана в Разград, а в нашите си разбирания за нещата в родния футбол, възприемането на грешките на съдиите, случващи се на мачове на Лудогорец, вече има собствена история.

Страничният рефер на мача срещу гостуващия Верея вдигна една засада, която сигурно е накарала Марко ван Бастен да триумфира в тезата му, че от засади в съвременния футбол смисъл няма. То щом и това бе маркирано, вече явно правилото съвсем сме го занемарили.

Ако не сте видяли видеото, с две думи - пас от дълбочина, играчът излиза зад защитата, покрит на 5-6 метра от бранители, и вкарва.

Несъмнено съвсем нормална голова атака. С нея резултатът ставаше 0:1. Обзалагаме се, че и така да бе, пак Лудогорец щеше да спечели мача. Класите са съвсем различни, разбира се.

Но как се случи тази грешка, та трепна ръката с флагчето? Ето ви пет възможни отговора:

1. При паса към нападателя на Верея има двама души от неговия тим зад защитата (които не са активни в играта) и страничният се обърква, че топката отива към някой от тях. Спортно-техническо обяснение, което със сигурност ще ни дадат от СТК на БФС или от съдийската комисия.

Формално е така, но в този случай звучи смехотворно.

2. Стадионът в Разград е нисичък, респективно осветлението е сравнително ниско над трибуните и блести лошо в очите на съдиите.

Не издържа, защото пасът не бе балонен, та да се налага да вдигаш поглед и да те заслепят прожекторите.

3. Близките като цвят екипи са заблудили страничния, който не е успял да разбере кой от кой тим е и е маркирал грешно. Възможно е, а и теренът е зелен като фланелките и гащетата на домакините, сливат се, объркват те, изобщо... гадни условия да си страничен.

4. За момент реферът изключва, защото се сеща, че пералнята у дома е спряла, а няма кой да простре прането.

Допустимо - на всички ни се е случвало в какви ли не ситуации и реагираме спонтанно - в случая с нервно вдигане на дясната ръка, а в нея - флагче.

5. Двете нули на таблото внасят леко притеснение в общата душевност на съдийската бригада, а мисълта за промяна, но на втората, и то точно преди почивката, става направо душманска.

По-добре да им е мирна главата. Напълно вероятна теза.

Майтапите настрана. Бъдете сигурни, никой от Лудогорец не е натискал съдиите как да свирят в мача с Верея. Не е влязъл, например, Ангел Петричев при бригадата да и каже: "Вижте там, нещо ако трябва..." Смешно е. Ясно е, че Разград има потенциал да бие този съперник и без помощ от реферите.

Но в главите на арбитрите като някаква ядка се е насадила мисълта, че не бива да се рискува с шампионите. Тоест - те сами натискат паник бутони, без някой да им оказва натиск за това. Или поне - да им оказва натиск сега. Превръща се в хроничен проблем.

Преди години си знаехме, че на "Герена" и на "Армията" към грандовете има толеранс, като често отборите изпискваха. Но в последното поне десетилетие това явление е преборено, явно и поради отслабващото влияние на Левски и ЦСКА върху футбола ни.

Но имаме нов силен на деня, който получава такъв тип реверанси поне по няколко пъти на сезон. Без тях ще е шампион вероятно с 11 точки разлика, а не с 15. Да кажем. И едва ли ходи и си ги проси от арбитрите.

Те просто имат едно наум, когато свирят на Лудогорец и това ги затормозява.

И затова трепна ръката срещу Верея. Не обвиняваме страничния рефер, защото далеч не е единствен. Като явление и тенденция това също трябва да спре. Грешки се случват постоянно, във всяко първенство и на всеки съдия.

Но когато са твърде често в една посока, започват да дразнят неутралните и да губиш вяра, че са просто от неумение или моментна неточност.