Безгрижните дни, в които Крис Уодъл се носеше по крилото като песен

Второ голямо разочарование само за 12 месеца за Уодъл, който играе на финала, но не бие дузпа този път. Влиза в десетката за "Златната топка", което е рядък миг на индивидуално признание, каквото никога не е получавал на най-високо ниво.

Освен от най-важното жури - от феновете.

Идва нов удар - Греъм Тейлър, който поема Англия след Мондиал 90, решава да "върне отбора към корените" и постепенно отлъчва от отбора Барнс, Уодъл и Биърдсли - твърде "континентални играчи са", дори Тейлър използва думата "ненадеждни". Техничари, които не се раздават с пот и кръв за отбора. Според неговата трактовка. През октомври 1991-ва играе срещу Турция в евроквалификация и... дотам.

Системата го отхвърля. Англия има нужда от бачкатори, а не от гении. Казано възможно най-лаконично и просто.

Във Франция обаче системата го приема с отворени обятия. Крис се забавлява на терена, а традиционните предавания с куриози след всеки сезон в Лига 1 са пълни с негови изпълнения. Шоумен.

Бернар Тапи обаче е обсебен от мисълта, че отборът му не постига това, на което е способен. Иска повече за парите, които пръска. И през лятото на 1992-ра Папен е продаден на Милан, Мозер отива в Бенфика, а Уодъл се озовава в Шефийлд Уензди. Всичко става за 2 дни, Марсилия е напълно променена, а Крис се връща в английската игра.

Три сезона. Това е равносметката му във френския Юг.

Не е кой знае какво като продължителност. Но и днес вижте графитите в квартала около "Велодром", и там със сигурност ще бъде той. Поне на 2-3 големи рисунки ще го разпознаете. Леко прегърбен, сякаш готов за скок. Стилът му - да ходи небрежно към съперника и изведнъж да ускори, оставяйки го в пълен шок, бе неподражаем.

Година след продажбата на Уодъл, Марсилия спечели Шампионската лига и Тапи бе щастлив. Куриозно, крилото бе Футболист на годината в Англия за първи път през същата 1993-а, водейки Уензди на два финала за купите до "Уембли".

Но големият футбол на Уодъл, шоуто му, най-доброто проявление на гения му, бяха в Марсилия - без никакво съмнение.

"Това бе невероятно време в един изключително силен отбор. Това бях аз", казва днес.

Всъщност, той продължава да играе футбол, нищо че е на 56 години. Пуска се в неделни мачове за Халам, който е в 10-ото ниво на английския футбол. Домакинствата на славното отборче са на стадион "Сендигейт Роуд" в предградие на Шефийлд. Арената е призната за най-стария футболен стадион в света от Книгата на "Гинес". С две думи - Уодъл не блести на случайна сцена!

А, да - и онази песничка, която Боли пя пред камерите след мача през 1991-ва... Той и Крис я записаха в студио и сингълът "We’ve Got a Feeling" бе огромен хит във Франция.

Както и Магическият Крис на терена, както винаги ще го помнят в тази страна.