Великите мачове на България

3 март е ден за празнуване, за честване на велики дела в историята и повод за гордост. И в спорта имаме велики дела, че и във футбола - колкото и днес да не личи по качеството на играта у нас и резултатите на националния отбор.

Но имаме... Че и някои ги помним, не бяха толкова отдавна.

Избрахме 10 класически мача в историята на българския представителен тим, които класираме най-отгоре като важност, световен отзвук и значимост.

На 3 март Sportinglife.bg ви връща към 10 велики мига на българския национален тим.

16 декември 1961 г.
България - Франция 1:0, Милано

Първият голям отбор на България е близо до Мондиал 1962, което би било и дебютно участие на нашите на световно. Трети мач срещу Франция на "Сан Сиро" трябва да реши съдбата на последната виза.

С Найденов на вратата, Ракаров, Иван Димитров и Методиев в отбрана, с Христо Илиев-Патрата, Митата Якимов в средата на терена, както и мощния като бик Тодор Диев и Ването Колев в атака, българите имат много голям потенциал.

Френският тим обаче е фаворит, а и в Милано публиката е за "петлите", като нашите сънародници на трибуните се броят на пръсти.

Диев и Колев не спират да тормозят френската отбрана. Но голът вкарва Якимов, който стреля отдалеч и изненадва вратаря на съперника Пиер Бернар.

България отива на световно за първи път, мачът е исторически и слага начало на успешни години, гарнирани с четири поредни класирания на Мондиали - чак до 1974-а.

29 декември 1965 г.
България - Белгия 2:1, Флоренция

Ситуацията е същата като три години по-рано. Разменяме победи с белгийците (3:0 в София, 0:5 в Брюксел) и отиваме на решителен бараж за класиране на световното в Англия.

От състава, изнесъл битката на "Сан Сиро", няма много оцелели: Георги Найденов, Александър Шаламанов, Иван Вуцов, Борис Гаганелов, Димитър Ларгов – капитан, Добромир Жечев, Петър Жеков, Стефан Абаджиев, Георги Аспарухов, Димитър Якимов, Иван Колев. Това са 11-те, които излизат на "Комунале" във Флоренция.

Найденов, Якимов и Колев са тримата, които се повтарят с тези, победили французите на "Сан Сиро".

В 18-ата минута Аспарухов бележи с глава след асистенция на Ването Колев. Не са минали и 90 секунди от гола, когато Гунди прави резултата 2:0, след като този път му подава Якимов.

Гаганелов си вкарва автогол през второто полувреме, в което на българския тим се налага да се брани срещу натиска на белгийците. Но крепостта удържа и България за втори пореден път стига до Мондиал.

2 май 1985 г.
България - Франция 2:0, София

В един слънчев следобед на месец май Мишел Платини изведе фантастичния френски отбор на "Васил Левски". Може би в този момент нямаше по-добър тим от този на "петлите" в Европа. Шампиони от Евро 84, полуфиналисти на Мондиал 82, нещастно отпаднали от Германия, готови за големи дела с мисъл за титла на световното в Мексико през 1986-а.

България обаче бе на пътя. Михайлов, Георги Димитров, Аян Садъков, Пламен Гетов, Наско Сираков, Стойчо Младенов, Бойчо Величков... Срещу тях: Батс, Аморос, Босис, Платини, Фернандес, Тигана, Стопира, Туре.

Майсторът на центрирането и статичните положения Гетов сложи основите на успеха. Той центрира в 11-ата минута и на задната греда Джеки Димитров заби топката във вратата.

Трибуните бяха препълнени, а по онова време никой не можеше точно да каже колко зрители събираше "Васил Левски". Старите дървени редове пейки можеше да поберат народ, надхвърлящ капацитета от 60 000 (и сигурно често го правеха).

Франция реагира и опита обрат, но в 61-вата минута стадионът изригна - пак центриране, Сираков с глава и 2:0. Класирахме се за световното, както го направи и Франция, разбира се. Победата обаче остава ярка и е най-великата игра на един страхотен отбор от 80-те години, на който съдбата два пъти отреди да страда ужасно с отпадания от Евро 84 и Евро 88 заради късни голове в последните мачове.

31 май 1986 г.
Италия - България 1:1, Мексико Сити

Същият този тим, воден от Иван Вуцов, имаше и своите звездни мигове пред целия свят. Жребият ни прати на мача на откриването на Мондиал 86 в Мексико, където насреща бе световният шампион.

Двубоят е чакан в България с огромно нетърпение, започваше късно вечерта, но никой не си легна. Мигът, който ни убягваше от 1974-а - отново да видим нашите на световно, бе дошъл. И то пред очите на цялата планета, в двубоя на откриването!

На "Ацтека" не се случи кой знае какво като зрелище, както обикновено в първите мачове на голям форум. Италианците ни излъгаха, вкараха чрез Алесандро Алтобели от едно статично положение и изглеждаше, че по италиански ще спечелят на старта.

Но 6 минути преди края Ради Здравков събра смелост и напредна по десния фланг, центрира, а около точката за дузпата Наско Сираков с много точен удар прати топката във вратата.

Тръгнахме с реми срещу първенеца на планетата, което даде огромни поводи за оптимизъм.

Нататък нещата не вървяха толкова добре, но голът на Сираков се въртя няколко дни по света.