Голът, който промени историята

"Никога няма да надминем дриймтима. Без тях днес нямаше да ни има нас".

Думите са на Шави Ернандес, след като Барселона спечели шестия си трофея в една календарна година, в края на 2009-а. Най-голямото постижение в историята на клуба, а халфът говори за минали времена?

Да, това бе фундаментът. Кройф построи основата в края на 80-те, създавайки отбор-мит, който пък сложи старт на философия на терена, асоциирана с червеното и синьото на Барса.

През периода 1988-1996 г. този състав спечели 11 трофея. Четири титли на Испания, Купа на Краля, както и най-важното - първата за клуба Купа на европейските шампиони.

Но всичко това нямаше да е възможно и отборът на Кройф вероятно никога да не е наречен дриймтим, ако не бе онази нощ в Кайзерслаутерн...

Днес героят е лице на Campus Barcelona

Хосе Мари Бакеро дойде у нас през май 2016-а за бенефисния мач на добрия си приятел Христо Стоичков.

Героят от Кайзерслаутерн се съгласи да е едно от лицата на инициативата Campus Barcelona, която ще прати през лятото над 100 български деца в най-успешния футболен клуб на новия век.

Очаквайте интервю с Бакеро за историята на Барса, за гола му, за приятелството с Христо, както и за децата от България, с които ще се срещне през лятото.

Хосе Мари Бакеро бе нисичък. Около 1,70. Никой от огромните германци в червени екипи не внимаваше за него.

Историята вече е на четвърт век, но се разказва в Каталуня като някакъв сакрален миг, като един от онези моменти, в които времето спира. В които всичко се променя.

Този гол промени цялата история на футболен клуб Барселона, а с това и на играта като цяло, защото именно Барса определи много от стандартите в новото време.

1991-ва донесе титла на Испания и отборът се стягаше за атака на купата, която все убягваше. Кройф бе решен на всичко, за да стигне финала на "Уембли", да вдигне най-важния трофей в клубния футбол и да вкара Барселона в семейството на големите най-големите.

Отборът по това време бе ясен, знаеха го и малките деца по света. Субисарета, Ферер, Нандо, Куман, Надал, Амор, Алесанко, Гуардиола, Бакеро, Лаудруп, Еусебио, Стоичков, Салинас, Бегиристайн... 13-14 футболисти, които изнасяха тежестта на мачовете. 

В края на октомври 1991-ва немците от Кайзерслаутерн отидоха на "Камп Ноу" в първи мач от втория рунд на Купата на шампионите,  и играха много смело. Е, загубиха с 0:2.

Чики Бегиристайн вкара и двата гола, което даде всички основания на Барса да си каже: В групите сме.

Това бе първият турнир на шампионите, при който след два кръга на елиминации между първенците (с пълен жребий, без поставени и коефициенти), идваха две групи по 4 тима, като победителите от тях отиваха на финал.

И така на 6 ноември 1991-ва Барса излезе на стадион "Фриц Валтер" в Кайзерслаутерн със самочувствието на голям фаворит. Имаше 2 чисти гола аванс...

Но по това време арената на този тим бе наричана "Червен ад". И имаше защо. Десетилетие по-рано там Реал Мадрид бе паднал с 0:5, а това, съгласете се, не се чува и вижда често.

Кайзерслаутерн, воден от Карлхайнц Фелдкамп, пълен с добри и опитни играчи като Щефан Кунц, Марсел Витечек и босненския нападател Демир Хотич, можеше да изненада всеки.

Точно босненецът вкара два гола до 49-ата минута и резултатът в общия сблъсък бе изравнен. Барса изглеждаше притеснен от атмосферата, от агресивните домакини и опасността да отпадне.

14 минути преди края датската резерва Бярне Голдбек наниза топката в мрежата отново. 3:0. Пълен провал за Кройф и отбора му.

Стоичков, Салинас и останалите нямаха много шансове. Играта не вървеше. Острите пера в Каталуня вече бяха наточени - "още една черна нощ в прокълнатия турнир на шампионите, който Барселона сякаш никога няма да спечели".