Ливърпул завинаги

Преди няколко дни Sportinglife.bg се свърза с приятел - запалянкото на Ливърпул Лиъм О'Рийгън, който от 40 години следва отбора си навсякъде.

И го помоли да обясни какво е за него да си привърженик на "червените".

Ето отговорът му:

"Едно нещо никога не спира да ме изненадва. Колкото и зле да са нещата, ние отиваме на всеки следващ мач с оптимизъм и очаквайки да победим. Затова, сумирайки го в 10 думи, ето какво е за мен да подкрепям Ливърпул:

Пълна, несломима вяра, че отборът може да спечели всеки мач."

Да, човекът си го написа в най-сбит и искрен вариант. Ако искате и да го представим в малко по-романтичен такъв, Ливърпул се крепи върху плещите на една масова и несекваща любов.

Това е като да обичаш сляпо първия път - в училище. Не можеш да разбереш, обясниш, или да се отърсиш. Просто си от "червените" и това е.

За разлика от други клубове, адаптирали се отлично към модерния футболен бизнес модел, тези от "Анфийлд" имаха съдбата да слязат надолу в йерархията откъм успехи и купи точно, когато играта се промени драстично и продължава да го прави.

Ливърпул обаче е феномен - не губи привърженици, въпреки че губи рекордите си, първите си места по титли или постижения в Англия, както и статут на топ отбор - поне в очите на някои фенове, които са чакали 20-30 години да го изрекат като факт.

Но любовта се засилва. В Австралия стадион за 95 000 се разпродава за часове, за да зърнат Джерард и компания. В Азия истерия посреща отбора от летището, пред хотела и на тренировките.

В Щатите трибуните почервеняват от фланелки.

В България всеки уикенд 30-40 човека пълнят ирландския пъб в центъра на София, за да гледат заедно. Дали ще се ядосат, дали ще се радват от победа - не е чак най-важното нещо на света. Те са си от Ливърпул, какво като няма титла.

И не е само в столицата - Пловдив, Търново, Варна...

Отивате в мястото, където се гледа футбол по традиция в града, и - ако играят "червените", поне 2-3 различни гърла ще чуете да коментират, подканят, че и ругаят.