Монако и Лестър - пречупване на статуквото

Четири от осемте останали в Шампионската лига са контрапункт на натруфените и излъскани суперклубове

Sportinglife
Sportinglife 08:40 ч., 16 Март 2017
0
2981
ASMonaco

Монако вкара 6 пъти на Манчестър Сити в двата мача и заслужи елиминирането на фаворита.

Клубът от княжеството е на четвъртфинал в Шампионската лига след 3:1 у дома (6:6 общ резултат) и е едно от двете имена в последните 8 на турнира, което ни кара да повдигнем вежди.

Другото? Лестър, разбира се.

Монако го направи с отбор, в който единствените две звезди, платени скъпо на пазара, реално не играха. Радамел Фалкао гледа от ложата, а Жоао Моутиньо влезе като резерва 9 минути преди края.

Насреща бе машина, сглобена като в "Ролс ройс" - всеки детайл е скъп сам по себе си, а колата се чака като някакъв експонат, уникат.

Но Сити, поредният суперклуб на Европа, изграден върху огромни ресурси и инвестиции в талант за над милиард, не успява да направи отбор.

В четвъртфиналите има още няколко такива финансови динозавъра, които са стъпили с единия крак върху планина от пари, а с другия - върху локална и глобална доминация, която им позволява да привличат най-скъпите и добри играчи в света.

Реал, Барселона, Ювентус, Байерн.

За тях няма невъзможен трансфер, а отборите им са построени за около половин милиард само в платени суми за играчи. У дома почти няма кой да ги бие, шампиони са обикновено около март (случаят с Испания е по-различен, там си се борят до края, но пак само двата динозавъра).

И в Шампионската лига трудно някой може да им се опре.

Все пак, когато имаш скамейка, на която седят задниците на поне 5-6 национални играчи и звезди, ръцете ти са развързани и за ротации, и за даване на почивка на основни единици.

Особено, когато и уикендите не ти носят някакво свръхнапрежение, защото титлата е сигурна около националния празник на България (случаите с Байерн и Юве).

Тази четворка суперклубове, символизиращи как се увеличава пропастта между богати и могъщи/опериращи с ограничен бюджет и по-ниско амбициозни във футбола, е карето на фаворитите.

От останалите 8 тима букмейкърите дават ставки за титла в Шампионската лига по следния начин:

1:3,75 за Барселона и Байерн.

1:6 за носителя на трофея Реал.

1:9 за Ювентус.

Другите? Има ли такива...?

Те са извън обсега на "10" в котировките, защото са антипод на изброените дотук характеристики. Не са суперклубове, а са изградили това, което имат в момента, благодарение на отличен мениджмънт на ниво клуб/фенбаза/треньори и играчи.

Борусия Дортмунд привлече играчи за 121 милиона евро миналото лято. Ще кажете - сериозни харчове, защо ни пробутвате, че са бедни? Да, но балансът е съвсем различно нещо в икономиката и футболния бизнес.

Продадените футболисти бяха за 111,5 милиона евро. Така нетният разход от 9,5 милиона евро за сезона е направо смешен, това са пари, които Дортмунд изкарва от три домакинства (билети, мърчандайзинг, услуги и т.н.).

В жълто и черно този сезон играят хора като Усман Дембеле и Емре Мор - те още не се бръснат, но вече са сочени за бъдещето на футбола.

Треньорът Томас Тухел е на 43 години и също символизира вълната млади специалисти, които искат да правят отбори с талант, а не с имена.

В Атлетико от 6 години работи Диего Пабло Симеоне, който се бори с вятърни мелници. Неговата мисия е най-трудна, защото в Испания не трябва да прескочи един, а два колоса, за да е първи. И го направи!

Аржентинският непримирим боец край тъчлинията изгради Атлетико като фактор в Европа и ще остави на наследника си (защото Симеоне ще си тръгне рано или късно) отбор, върху чиято широка и солидна основа можеш да надграждаш спокойно. И пак без мегатрансфери.

С политика на събиране на това, което Барса и Реал не желаят, твърде невзрачно им е да вземат изрусения Гризман от Сосиедад или непредвидимия Ферейра-Караско от Монако.

Ел Чоло ги прибра и сега са сред големите мишени на трансферния пазар.

Не само "за цвят" в карето четвъртфиналисти има двата отбора, които тотално разчупват статуквото.

Монако на Леонардо Жардим е за изучаване в университетите по футбол, ако ги има един ден.

Преди сезона португалецът даде 47 милиона евро за бранители и 3 милиона за централен полузащитник, който е резерва. Сидибе, Менди, Глик... Странна селекция.

Но нападението не е имало нужда от подсилване, изглежда. То е най-резултатното в Европа.

Жардим се довери на 22-годишният гениален плеймейкър Бернардо Силва, на 21-годишното ляво крило Томас Лемар, на бразилските халфове Фабиньо и Бошилиа (23 и 21 г.), както и на 18-годишното хлапе Килиан Мбапе. Навърши 18 през декември, между впрочем.

През този сезон нападателят е започнал като титуляр 17 мача и има 16 гола.

С тези момчета, които вече са любима тема на футболните хора в Европа, Жардим преследва требъл във Франция и чудеса в Шампионската лига. Нищо, че е поставен в един аквариум с акулата ПСЖ, пак суперклуб от новите брандове.

Срещу Сити този ужасно симпатичен червено-бял отбор излезе в стартов състав със средна възраст от 24,7 години. И само с трима по-стари от тази цифра - вратарят Субашич (32), бранителят Раги (32) и капитанът Жермен (26).

Монако е толкова далеч от определението "суперклуб", че ако футболът бе глобус, трябваше да го завъртите на пълен оборот от Реал, Барса и Байерн, за да го намерите.

За десерт оставихме Лестър. Необяснимият феномен, изграден от Найджъл Пиърсън и Клаудио Раниери, а сега воден от Крейг Шекспир, който бе асистент и на двамата.

Там през лятото се наляха едни 91 милиона евро за нови, като това е колкото клубът похарчи общо за предишните десетина сезона. Но и продаде играчи за 65 милиона евро, та балансът си бе супер.

Особено при титлата, която Лестър бе спечелил противно на всякакви закони на модерния футбол, физиката, гравитацията и каквото още се сетите.

Този клуб, който е в най-добрия случай среден за Англия, опровергава всякакви прогнози. И, заедно с Монако, е чукът, който удря по статуквото на турнира. Защото Шампионската лига е мястото на суперклубовете.

Между другото, отдавна в нея няма нищо шампионско, ако трябва да бъдем пунктуални - само четири от осемте четвъртфиналиста са актуални първенци на страните си. За сравнение, в Лига Европа от останалите отбори в надпреварата, също има четири шампиона на своите държави.

Подробности.

Монако, Атлетико и Борусия Дортмунд също не са шампиони, но са антиотрова срещу превръщането на турнира в рутинен.

И ако поне един от тях стигне мача за трофея в Кардиф през лятото, дали има и един фен на футбола, който би се мръщил на такъв финал?

Или пък там да е Лестър...?

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията