Самп и Седемте джуджета

Отборът на Сампдория от края на 80-те и началото на 90-те взе "невъзможно" скудето и бе близо до трона на Европа

Sportinglife
Sportinglife 09:25 ч., 18 Март 2017
0
9974

През пролетта на 1990-а Сампдория живееше с надежда за титлата. И с реален шанс да я има.

Тимът победи Наполи на Марадона на 18 март и 5 кръга преди края бе с 1 т. зад неаполитанците и Милан, двата гранда на върха.

Но последваха загуби от Болоня и росонерите, а и домакинско реми с Чезена... Достатъчно голям срив, за да завърши тима от Генуа на пето място в Серия А, която бе невероятно оспорвана в онези години.

Първенството на звездите, така наричаха италианската лига. Наполи на Марадона и Карека, Интер на тримата германци - Клинсман, Матеус и Бреме, Милан на холандското трио Ван Бастен-Гулит-Рийкард, Ювентус на Саша Заваров, Скилачи и Барос, а и вече с договор с Баджо, както и Рома на Руди Фьолер и Бруно Конти.

Сампдория нямаше мегазвезди в атака, внесени отвън. Там играеха двамата "сиамски близнаци", сякаш родени за синята фланелка с бялата, черна и червена ивица на гърдите. Джанлука Виали и Роберто Манчини.

Но и тази пролет на 1990-а бе доказателство, че големите мегазвезди в този бизнес носят успех. Сампдория, с нейните местни момчета в атака и доста "средни" играчи край тях, нямаше шанс.

Вуядин Бошков, треньорът на този тим, мислеше друго. Той реши да изгради това, което звездните клубове нямат. Отборен дух и семейна атмосфера, която да крепи неговите футболисти в сблъсъците с грандовете.

"Нашият враг не е тук, в Генуа - казва Бошков на играчите си, визирайки манталитета на клуба да се сравнява основно с Дженоа. - Враговете ни са в Торино, Милано и Неапол. Ще се борим за титлата, достатъчно силни сме за това."

Сампдория в предходните три сезона е на ръба на големи неща. Губи финал за КНК от Барселона, печели Купата на Италия, два пъти е близо до скудетото, но "се разпада" в последните седмици от сезона. Нужно е да се добави нещо дребно, но едновременно с това значимо, за да има атака на титлата.

Грандовете не спят. Още от 1986-а Виали е преследван от Ювентус, Милан иска Ломбардо, а Наполи - Манчини, за да го събере с Марадона. Но на вечеря преди сезон 1990-1991-ва, Манчо и другият голям лидер на отбора - Пиетро Виерховод, убеждават останалите от гръбнака на отбора:

"Никой няма да ходи никъде, докато не спечелим титлата!".

А останалите от тази група са Виали, Морено Манини, Лука Пелегрини, Джанлука Палиука и Фаусто Пари.

Нарекоха ги Седемте джуджета. Заедно са от 6-7 години, имат Генуа за свой дом и диамантът на гърдите им, по средата на ивиците на фланелката, всъщност е биещото им за Сампдория сърце.

Седмината са неразделни и извън терена, като излизат често на вечеря със семействата си. Около тях, Тонино Серезо, Марко Бранка и дошлите година по-рано Сречко Катанец и Ломбардо, треньорът изгражда колектив, корав като стомана. Алексей Михайличенко от Динамо Киев е последната добавка към състава.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията