Самп и Седемте джуджета

Там съперници са настоящият първенец на Европа Цървена звезда, Панатинайкос и Андерлехт. Сръбският отбор е отпратен далеч от своята "Мала Маракана" - УЕФА не позволява да играе домакинствата си в Белград заради войната в бивша Югославия.

Звезда избира да домакинства в Будапеща, но след като само 5000 гледат мача срещу Андерлехт (3:2), решава да смени мястото и да търси по-гореща атмосфера. Посочва София, стадион "Българска армия".

И до днес по-старите запалянковци помнят двата мача на европейския шампион на тази арена. Панатинайкос бе победен с 1:0, за да дойде решителният сблъсък срещу Самп.

На 1 април 1992-ра София бе червено-бяла. Над 15 хиляди сърби пристигнаха за мача, като Звезда имаше нужда от победа, за да се класира за втори пореден финал.

Не повече от 1000 фенове на Самп дойдоха за мача, настанени в сектор "Б" на "Армията". Допреди няколко години един техен графит, нарисуван със спрей на стената зад тази трибуна, седеше на стадиона. Спомен от велика вечер, когато тимът на Бошков посегна към финала на "Уембли".

Атмосферата бе тежка за италианците, сърби и българи в едно викаха шумно за Звезда, а още в 19-ата минута Синиша Михайлович вкара от фаул - 1:0.

Но Самп не се даваше в онези години - сърцат отбор, непримирим. Катанец изравни, а още преди почивката Горан Василиевич си вкара автогол и италианците се оттеглиха с аванс от 2:1.

Второто полувреме бе рецитал на Бошков и отбора му, които тактически не допуснаха никакви изненади. Роберто Манчини в края (естествено) довърши Звезда с трети гол и за Самп оставаше чуе резултата от Атина, където ПАО и Андерлехт бяха направили 0:0.

Със 7 т. от групата, Виали, Манчини и компания, бяха недостижими на върха. Равенството в последния мач у дома с гърците бе просто за статистиката.

Самп загуби финала на "Уембли" от Барселона на Христо Стоичков в мач, в който вероятно отново е имал срещу себе си и целокупния български запалянко. Но и гастролът в София на "Армията", и играта в онзи мач срещу Ицо и Барса, спечели много сърца у нас за този тим.

Той "танцува само едно лято" - имаше 3-4 силни сезона, но останаха паметни. През 1999-а Сампдория изпадна, като никога повече след това не успява да върне славата си.

Една титла в цялата история на клуба, но във време, в което да спечелиш Серия А бе най-трудното нещо във футбола.

А връзката с България, мачът в София и срещата с осмицата на Барса във финала на "Уембли", оставиха ярка диря и за родния запалянко.

Немалко фенове от онези години имат шалче на Самп у дома. Разменено с италиански фен през 1992-ра или купено по-късно заради спомена за Виали, Манчини, Виерховод и останалите.

Те си го заслужиха.

Макар и мимолетен, престоят им сред каймака на европейския футбол остава в историята.