И последният от Стаята за обувки отиде при Шенкли

Петимата от Буутрум, воглаве с Шенкли, вършат всичко.

Боб Пейсли поема отбора и за 9 години печели всичко - титли, три Купи на европейските шампиони, огромни купища трофеи. Моран е до него през цялото време.

Гласовит, като виковете му отекват на стотици метри от тренировъчното игрище, суров и безкомпромисен, но едновременно с това внимателен и винаги готов да помогне на новите играчи.

Те го обожават, а Кени Далглиш, който пристига на "Анфийлд" през 1977-а става особено близък семеен приятел. До последно Крал Кени се съветваше с Мистър Ливърпул за всичко.

През 1983-а Джо Фейгън се появява и печели титлата, както и Купата на шампионите. До него на скамейката е Рони Моран. С плешивата му глава, суров вид и непрестанни крясъци на мач или тренировка, той е като маркова физиономия на Ливърпул.

Преживява "Хейзел". Преживява и "Хилзбъро". Успокоява семействата, не се отделя от играчите и Далглиш, който е мениджър тогава. През февруари 1991-ва първият човек, чиито телефон извънява и Кени му казва, че ще напусне сензационно Ливърпул, е точно Моран.

Той не си тръгва. Греъм Сунес се появява и настоява да остане в щаба му. Едно младо момче влиза в състава и вкарва пет гола във втория си мач, а е едва на 17 години.

"Какво си се нахилил, трябваше да им вкараш поне седем", срязва го в съблекалнята Рони Моран.

И до днес Роби Фаулър му е благодарен, че никога не го е оставил да излети в облаците и го е държал здраво стъпил на земята. Не е само той - мнозина трябва да благодарят за това на Мистър Ливърпул.

Рой Евънс, Жерар Улие, Рафаел Бенитес, Рой Ходжсън, Брендън Роджърс и Юрген Клоп се изредиха на поста след това.

Традицията на Ливърпул да назначава "свои" за мениджъри свърши преди 19 години с Улие.

Но един човек мина като символ на непреходност с всички треньори след това и не напусна клуба - бе администратор в академията, помагаше на най-малките, а напоследък отново изкарваше дните си изцяло на базата в Мелууд.

Юрген Клоп не пропускаше да го пита за някои съвет или урок по история на клуба.

Феновете го имат за талисман, за култов герой.

Той е част от мебелировката. От стадиона. От клуба. Е, вече го няма...

И последният от Стаята за обувки отиде при Шенкли. Всички се събраха при него.

Сигурно отново ще си говорят за футбол, там горе.