Грабежът от "Парк дьо Пренс"

Лийдс не заслужаваше да загуби в тази вечер.

И Париж не заслужаваше да бъде превърнат в бойно поле. Но една несправедливост доведе със себе си гнева на ордите британски фенове и улична война в града, който не бе виждал такова нещо до онзи ден.

През май 1975-а Байерн стигна за втори пореден път до финала на Купата на европейските шампиони. Носителят на трофея нямаше никакви съмнения, че ще го защити на "Парк дьо Пренс".

Все пак насреща не бе Барселона с Кройф, както се очакваше, а Лийдс - шампионът на Англия, елиминирал каталунците на полуфинал.

Това, което баварците не подозираха бе, че ги чака тежка вечер срещу изключителен тим. Дон Реви бе завел в Париж бригада надъхани мъже, които нямаха никакво намерение да изпуснат шанса на живота си.

В първите години на 70-те Лийдс на Реви и Ливърпул на Шенкли се борят за надмощие в английския футбол. "Белите" от Йоркшир имат славата на машина, която играе с мръсни номера, но има и суперфутболисти в състава. Англия се страхува от Лийдс. До сезон 1974-75 г., Европа още не.

На 28 май в Париж пристигат около 25 000 англичани и още толкова германци. Атмосферата е напрегната, но сблъсъци преди мача почти няма. Градът се забавлява с песните на двете публики и не подозира, че нещата ще са съвсем различни, щом падне нощта.

Франк Грей, Норман Хънтър, Питър Лоримър, Джо Джордан, Били Бремнър, Алън Кларк и Джони Джайлс са големите имена в Лийдс.

Насреща в стартовите 11 на Байерн личат Сеп Майер, Франц Бекенбауер, Ханс-Георг Шварценбек, Франц Рот, Герд Мюлер, Ули Хьонес... На скамейката е и младият Кале Румениге.

Мачът започва с почти арогантна игра на германците, но след десетина минути Лийдс превзема терена.

Атака след атака, голът виси на косъм. В 23-ата минута Бекенбауер играе с ръка в наказателното поле. Положението е спорно, но със сигурност играта с ръка е факт, англичаните протестират... Нищо.

Френският съдия Мишел Китабджан е в неизгодна ситуация от първата минута. Шпагатите летят в краката на съперниците, а след 180 секунди Байерн прави принудителна смяна.

Тери Йорат влиза тежко в краката на Бьорн Андерсон и го контузва. В онези години трудно се дава директен червен картон за нарушение, а в наши дни такъв би бил доста вероятен.

Това е първият и последен случай в мача, в който Лийдс има късмет с отсъждане на рефера.

Ако ръката на Кайзера е спорна, няма нищо дискусионно около очевидния му фаул срещу Алън Кларк в наказателното поле в края на първото полувреме (горе).

Той и Сеп Майер дори стават гузно и спират да играят, но... Китабджан посочва корнер. Играчите на Лийдс се хващат за главите - дузпата е стопроцентово явна.

Полувремето завършва, а трибуните се вълнуват. Привърженик на англичаните опитва да нахлуе на терена, но е спрян от полицаи.

Второто полувреме върви на една врата. Лийдс смазва съперника и го натиква в наказателното поле. В 55-ата минута Бремнър изпуска отблизо, Майер спасява още една опасност.

Десет минути по-късно мощен рев посреща първия гол.

Джони Джайлс центрира, топката е избита и от воле Питър Лоримър я праща в горния ъгъл. Гол, който дава заслужена преднина на Лийдс. Играчите се прегръщат и тръгват към центъра, а на таблото пише 0:1.

Бекенбауер обаче има други планове. От влизането срещу Андерсон в третата минута, той не спира да говори на съдията и да му оказва натиск.

След попадението му трябват 2 секунди, за да тръгне след него към центъра. Кайзера убеждава Китабджан, че помощникът му е видял засада - да иде да го пита. Асистентът също вече е на центъра и не размахва флагчето. Френският арбитър се колебае, въпреки че е посочил ясно - гол има.

Отива при тъчрефера и говорят, след което вдига ръка - засада! Всички в бяло се хващат за главите, започват разправии.

При удара на Лоримъл в засада уж е Бремнър - но на повторенията се вижда, че и това не е така - той е на няколко пред защитата в редовна позиция. Освен това е на метри от вратаря, без изобщо да има някакво влияние върху играта или да участва в нея.

Да не говорим, че това е един от много малкото случаи в онези години, в който попадение е отменено заради някой в пасивна засада. И то несправедливо.