Заклетият комарджия Субелдия, създал Гадните плъхове от Естудиантес

Аржентинският треньор даде старт на революция във футбола не само в Южна Америка

Sportinglife
Sportinglife 08:30 ч., 07 Апр 2017
0
3506

22 октомври 1969-а е незабравима дата за Милан.

Световната клубна купа се озова в музея на червено-черните за първи път. Спечелена бе с пот и кръв. Буквално.

Тази нощ ще остане в историята на футбола като Касапницата на "Ла Бомбонера". Естудиантес Ла Плата приема Милан във втори мач от финала на Междуконтиненталната купа след 0:3 в Милано.

ФИФА не разрешава на аржентинския отбор да домакинства на своя стадион и мачът е на арената на Бока. Вероятно всички са мислили, че така ще предотвратят проблемите и грозните сцени, за които Манчестър Юнайтед има много какво да разказва...

От първата минута на игрището става напечено. Преди вратарят Полети да изрита през коленете Джани Ривера в 7-ата минута обаче, никой не предполага, че много граници ще бъдат преминати.

Откъде да започнем? Снимките говорят всичко за състоянието на Нестор Комбин, нападателя на Милан. Той е аржентинец, който избира да играе за Франция и играе в италианския тим, а в родината си е мразен.

Полети се заема. Първо го праща почти в публиката с ритник, а после чупи носа му и избива два зъба със зловещ прийом от хокея. Всичко е позволено, нали е вратар, а това става в полето му.

Има толкова кръв, че играчите на Милан се чудят дали да продължат мача.

Ривера куцука притеснено край тъчлинията, но не само Полети, от когото се опитва да избяга далеч, е опасен. Билардо и Мадеро, дипломирани физици от университета в Ла Плата, са коравосърдечни типове, които могат да контузят всекиго по всяко време.

Агире Суарес взима мярката на Ривера и го вади от играта реално още до почивката. Ядосан е, защото Златното момче на Италия успява да вкара в 30-ата минута при единствената си ситуация гол, който реално отнема шансовете на Естудиантес за обрат.

Домакините бият с 2:1, а окървавеният Комбин дори е арестуван след мача и седи 12 часа в полицейско управление в Буенос Айрес - по обвинение, че е избягал от военна служба в родината си.

Милан го чака, за да тръгне самолетът за дома. Полети се сбива с фенове на италианците, влезли на терена, както и с такива на Бока, които викат за Милан на финала.

Изобщо... Война. "Най-черният ден в аржентинския футбол", го наричат местните вестници, а и тези в Европа. След този двубой европейските шампиони отказват за няколко години да срещат тези в Южна Америка в традиционния мач за Междуконтиненталната купа.

Две години по-рано Освалдо Субелдия, защото той е архитект на този Естудиантес, води своите в Манчестър с аванс от 1:0 у дома. Хуан Рамон Верон е вкарал. Вещицата. Синът му вероятно сте го гледали в края на 90-те и началото на новия век. Малката вещица Хуан Верон.

Субелдия пише на стената на съблекалнята на "Олд Трафорд" едно изречение: "Пътят към славата не е постлан с рози".

След което неговите Млади убийци, както ги нарича Южна Америка, излизат на терена и правят 1:1 срещу Чарлтън, Лоу и Бест, както и останалите от суперотбора на Юнайтед.

"През цялото време се чудех какво, по дяволите, става на игрището", казва сър Мат Бъзби. Аржентинците бавят, лежат, ритат през краката, но и показват смъртоносни контраатаки.

Субелдия вдига купата. Той е спечелил - по своя си начин, но го е направил.

Този революционер на футбола се появява в треньорския занаят през 1961-ва, след като е играл за Велес, Бока и Атланта като футболист. Поема точно последния отбор и за две години показва добри резултати.

През 1965-а става национален треньор, но е уволнен бързо и поема Естудиантес Ла Плата, където расте поколение на талантливи играчи.

Субелдия събира група от младежкия тим, наричана Младите убийци, като прибавя към тях 2-3 попълнения отвън. Отборът е с гръбнак на хора, израснали в клуба.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията