Роналдиньо: Последният проповедник на зрелищния футбол

Но верни ли са слуховете, че Барса решава да го продаде, за да не влияе лошо на Меси?

"Нищо такова - казва Рони, като за първи път става сериозен в този разговор. - Исках промяна, а и клубът - също. Пеп Гуардиола се появи през лятото на 2008-а и говорихме. Той искаше да остана.

С него сме приятели, имаме отлични взаимоотношения. Аз го познавах от времето му в академията, като треньор на втория тим. Можех да остана да играя за него, но щеше да е различно - аз отидох в Барса с Франк Рийкард и си тръгнах, когато той си тръгна. Така бе някак честно.

Франк си тръгна, защото искаше да промени живота си. Той е човек, който не е звезда, не иска да се шуми край него, иска тих и нормален начин на живот. Това в Барселона не бе възможно тогава."

Три години в Милан носят още една титла, този път на Италия. И приятелства с големи играчи и личности във футбола.

"Златан е уникален. Той има такова самочувствие, направо е невероятно. Всички в Милан се държаха страхотно с мен, имам само добри спомени от клуба."

След това е време за родината, за Фламенго. В един от първите му мачове вкарва хеттрик срещу Сантос, където пък блести Неймар с два гола и две асистенции. Двубоят завършва 5:4 за Фламенго.

Избран е за играч №1 в първенството и подписва с Атлетико Минейро, като извежда отбора до Копа Либертадорес. Но си тръгва, след като е излъган за условията от ръководството. Не че му липсват пари, просто не търпи такива работи.

Следва Мексико, Керетаро. "Президентът направи и невъзможното да ида там - разказва. - Цялото семейство обичаме Мексико, брат ми е играл там преди. А и не беше никак зле на терена. Стигнахме до първи финал за титлата в историята на клуба, но загубихме (от Сантос Лагуна).

И, разбира се, онзи мач на "Ацтека"..." Отново се усмихва широко и показва невероятните си зъби. Да, мачът на "Ацтека".

В този ден Керетаро разбива гранда Клуб Америка на митичния стадион, а Роналдиньо влиза като резерва и вкарва последните два гола. След което огромната арена го аплодира, въпреки че е претъпкана с фенове не съперника. Познато?

Засега историята свършва тук, но май ще има продължение. Все пак е само на 36.

Спомените не спират да текат. "Челси бе най-коравият ни съперник в Европа с Барса. Срещахме ги всяка година, постоянно. Много напрегнати мачове имахме срещу тях в Шампионската лига. И онзи гол в Лондон... Беше като на футзал, страхотно!".

Спомняте ли си за какво говори? За удара с боц между четирима в синьо, танцувайки около топката, преди да я изстреля.

Наистина ли е последният? Наистина ли повече няма да гледаме жого бонито, а само атлети, натренирани и подготвяни само и единствено в името на победата?

"Неймар има в себе си жого бонито - казва Рони. - Има го, затова и исках да иде в Барселона. Помогнах малко това да стане. Но за съжаление с всяка година става все по-трудно да играеш такъв футбол. От новите играчи на Бразилия следя Габи Жезуш в Манчестър Сити и Габи Барбоса в Интер. Те са страхотни. И Луан от Гремио, изключителен играч, дано бързо иде в Европа и направи добра кариера."

"Не мога да повярвам, че Роналдиньо говори за мен така - казва Неймар, който признава, че се притеснява дори, когато стиска ръката на идола си. - Гледал съм го като дете и бях потресен какво прави на терена."

А кой е най-добрият играч, с когото е играл? Меси? Златан? Пирло? Роналдо? Ривалдо?

"Твърде много са... Спомням си една снимка, на която аз, Пирло и Бекъм сме скръстили ръце до топката преди пряк свободен удар. Представяте ли си какво му е било на вратаря!?". И пак смях, искрен и гърлен. Не спира да се смее и да се усмихва.

"Харесваше ми да гледам как играе Зидан, но не и срещу нас. Меси или Кристиано? Естествено, играл съм с Лео и имаме по-специални отношения. Не се чуваме често вече, защото неговата програма е без празно място, без почивка. Но и двамата с Роналдо ще бъдат сред най-добрите в историята, без съмнение."

А най-любимият от финтовете му, с извинение - те са толкова много!

"Еластико, флип-флап, както го наричат. Това е. Обожавах да го правя, напълно объркваше защитника. Винаги знаех кога и срещу кого да го приложа, за да работи. Веднъж срещу Неста..." Да, да - помним. Еластико на скорост, тотално объркване на големия бранител, удар от движение и гол в последната минута срещу Милан.

"Това не е просто самоцелен финт, той отваря пространства. Невероятно зрелищен е, в полза на отбора и смешен - винаги някой пада по гръб, когато го направиш както трябва!". Смехът вече е общ в стаята. Не можеш да се сдържиш покрай заразяващия хилеж на Рони.

А сега накъде?

"Имам достатъчно предложения, но не бързам - казва Рони. - Азия ми харесва, Америка също. Брат ми се грижи за всичко, аз се наслаждавам на живота - наскоро пак бях на карнавала в Рио, беше страхотен купон!".

Един ден обаче кариерата на футболист ще бъде обявена за приключена. И тогава?

"Може би ще започна работа с брат ми като агент - ще гледам DVD по цял ден, страхотно! Но няма да се откажа от футволея, това е сигурно. Искам да ида на олимпиада с този спорт. Не успях да я спечеля като футболист (2008 г.), но... "

Ще се занимава и с музика. Вече е записал няколко песни с банди в Рио, не спира да тананика и ритъмът е в кръвта му. Личеше и на терена, нали не сте забравили?

Една от композициите му е избрана и звучеше като химн по време на Параолимпийските игри в Рио, макар това да не стана световноизвестен факт. Рони обаче се пръска от гордост с него и иска още.

Естествено - всеки трябва да прави това, за което е роден. Само така живееш истински.

Няма съмнение за какво е роден Роналдиньо.

Футбол, музика, смях.

Човекът, който ни караше да се радваме на любимата игра. Един от последните.