Националният да играе извън София

Статия от нашия читател Христо Миков

Христо Миков 09:45 ч., 11 Апр 2017
0
2990

Националният отбор по футбол на България постигна (може би) най-големия си успех в последните 15 години.

"Лъвовете" победиха с 2:0 традиционно силния отбор на Холандия. Успехът бе постигнат с ранни голове на Спас Делев и много борбеност от българите - типичен мач за треньора Петър Хубчев.

След мача част от играчите се оплакаха от малкото фенове по трибуните. Дори играчът на ЦСКА Станислав Манолев предложи отборът да играе в провинцията. На трибуните имаше около 13 000 души. Но защо бяха толкова малко?

Факторите са много.

На първо място е най-баналното - играта на отбора. След шамарите от Франция и Швеция, и мъките срещу Люксембург и Беларус, фенът на националния отбор вече не вярва в селекцията. Той предпочита да отиде да гледа "националната кауза" - Лудогорец, въпреки че от 14-те взели участие в успеха над "лалетата" нямаше нито един играч на разградчани.

Като друг фактор може да поставим цените на билетите, обявени от БФС. След гореизброените мачове бе абсурдно да се сложи цена от 40 лева. Някои от управляващите футбола ни ще кажат: "Да, но за сектори "Б" и "Г" билетите бяха на цена 12 лева."

Да, но традиционно, в секторите зад вратите ходят организирани фенклубове, които подкрепят клубен отбор навсякъде из България. Често се случва и да се озоват в един сектор враждуващи агитки и да се стигне до физически сблъсъци.

Практика е и да се палят димки, които затрудняват дишането и миришат ужасно. В следствие на това нито един нормален човек не би отишъл с детето си в тези сектори: т.е. трябва да даде 40 лева за един билет. Да направим проста сметка, с човек от провинцията.

За да отиде с двете си деца, той трябва да извади 120 лева само за билет. Като прибавим горивото, храна и напитки за тримата, тъй като се предполага, че ще пристигнат още по светло в столицата. Та целият масраф идва около 200 лева - непосилна сума за поне половината от живеещите в провинцията.

Мачът свърши в 23,40 ч. Докато се изнижат хората от стадиона ( а те аплодираха отбора поне 15 минути след края), вече е станало полунощ. Паркоместата около стадиона са кът и повечето решават да паркират другаде и да се придвижат с метрото до там.

Да, но поне 10 000 души чакат влака, така че докато дойде ред вече е станало 1 след полунощ. Да речем, че човекът живее на 2 часа от столицата, вече е станало 3 ч докато се прибере. А и след мача местихме стрелките напред - т.е. 4 часа.

На следващия ден пък са Парламентарните избори, а човекът се е прибрал посред нощ, олекнал е с 200 лева и вече няма желание да гласува. Та изказването на Манолев може би не бе казано сериозно, но трябва да се обмисли.

Германия, Испания, Италия и други европейски отбори играят на различни стадиони из държавата - защо ние да не можем? Наскоро бе ремонтиран стадион "Ивайло" във Велико Търново - постави се осветление, бе сменена тревната настилка.

Старата столица е близо до географския център на България, та защо не се изиграе някой маловажен двубой там пред пълни трибуни, вместо в София, където журналистите са повече от публиката?

А достъпни стадиони има достатъчно - "Берое" в Стара Загора, гореспоменатия "Ивайло", "Градски" стадион в Ловеч, "Лазур" в Бургас, "Лудогорец Арена" в Разград и "Локомотив" в Пловдив.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията