Лъвовете на Гари Линекер

Големият нападател от миналото посочва своите идеални 11 английски национали

Sportinglife
Sportinglife 21:30 ч., 15 Апр 2017
0
5431

Гари Линекер е един от онези английски играчи, които мобилизираха армия от верни фенове на "трите лъва" по света всеки път, когато този отбор излизаше на терена.

През 80-те и 90-те Англия бе със сигурност най-обичаният национален тим на планетата, с харизматични личности с голям талант, несломим дух и луди глави, които изобилстваха в състава.

Днес Гари, който вкарваше головете в онзи тим, пак е звезда - води най-популярното коментарно предаване на Острова "Мач на деня".

Той нарежда въобръжаем идеален тим от 11 английски национали, с които е играл. И съвсем не е изненада, че това на практика е отборът, докоснал световната титла през 1990-а, когато бе елиминиран с дузпи от Германия на полуфинал, без да бъде надигран.

Ето ги Лъвовете на Гари Линекер.

Питър Шилтън

Постът, за който имах най-малки колебания. Ясно е защо - това е героят от детските ми години. Шилтън играеше, когато аз започнах в професионалния футбол. После деляхме една стая при гостуванията с Англия, а той остана на терена и след като аз се отказах!

Невероятна кариера, в пика на която Питър бе основната причина за успехите на Нотингам Форест в Европа.

Вив Андерсън

Вдясно на отбраната нямам колебания. Вив бе като пружина - напред и назад по фланга, изключително атлетичен. Освен това бе страхотен тип извън терена.

След всяка тренировка казваше: "О, сега идва време за белите чаршафи, за меката възглавница..."

И не го виждахме до вечеря. Поспиваше си...

Стюърт Пиърс

Вляво в защита имах труден избор между Кени Сансъм и Пиърс. И двамата бяха страхотни играчи. Но не мога да остава Стюърт извън състава, защото ме е страх от него.

Помня един мач с Тотнъм срещу Форест, където играеше той. Изпълни един пряк свободен удар с огромна сила, както винаги. И ме уцели точно в... знаете къде. Бях в стената и се сринах. Това е единственият случай, в който го видях да се смее.

Това му се струваше страшно забавно. Дори като вкараше гол не се усмихваше, а тогава искрено се забавляваше!

Дез Уокър

В центъра на отбраната започвам с него, въпреки че не бе най-добрият футболист в света. Не можеше да подаде топката от мен до вратата на стаята. Но се залепяше за най-добрия нападател на съперника. Това правеше.

Когато играех срещу него се приближаваше и ми припяваше една песничка, която феновете на Форест бяха измислили за него: "Никога няма да минеш през Дез Уокър". Самонадеяно копеле.

През 1991-ва ни чакаше финал за Купата на ФА срещу Форест, а Клъф изненадващо сложи срещу мен Стив Четъл, а не Уокър, който ме пазеше винаги. През първото полувреме го побърках, имах 3-4 положения, изпуснах и дузпа. Но губехме с 0:1.

На почивката в тунела, докато вървяхме към терена за второто полувреме, Дез дойде до мен и ми прошепна някак сатанински:

"Завърнах се".

Пазеше ме през второто полувреме, аз не играх нищо, но обърнахме мача - 2:1.

Тери Бътчър

Невероятен лидер. Има няколко такива в този състав.

Отидохме в Югославия в края на 80-те и ни трябваше поне равенство срещу техния много силен отбор, за да се класираме на Мондиал 90.

В тунела, където чакахме да излезем на терена, той обикаляше около останалите играчи и викаше в лицата им: "Ние сме тигри, тигри в клетка!". Стискаше юмруци и крещеше с изцъклени очи.

Югославяните гледаха стреснато, а на игрището им вкарахме четири гола в първите 35 минути и ги смачкахме пред 100 000 души на стадиона.

Тери беше страхотен защитник, но голямата му сила бе в мотивацията на целия отбор и личния пример.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията