Сампаоли слезе от клона, за да учи Перу и Чили на футбол

Историята на треньора в годините, в които спеше в пожарната и печелеше по 2000 долара месечно

Sportinglife
Sportinglife 21:15 ч., 17 Апр 2017
0
6021

Името на Хорхе Сампаоли днес е "гореща новина" във футбола, след като през 2014-а светът видя работата му на Мондиала за първи път. Чили тогава стигна до дузпи срещу Бразилия и само съдбата спря отбора.

После взе Копа Америка с чилийците, за да поеме Севиля и днес да е спряган за вариант №1 да води Барселона или националния тим на Аржентина. И в двата случая ще работи със земляка си Лео Меси...

Но преди Сампаоли да стане име от новините, историята му далеч не е с глазура на световен блясък. Ето я.

На тренировъчното игрище в Росарио се играе мач на юношите на Нюелс Олд Бойс. Един дребосък води топката край дясната тъчлиния, а съперник му скача в краката. Чуват се ужасни звуци, а момчето припада на терена...

Счупени са две кости - контузията е катастрофална за кариерата на 19-годишния Хорхе Моя (вляво на долната снимка), както е известен тогава. Известен - само в клуба и града.

Както и в близкото градче Касилда, където е роден като Хорхе Луис Сампаоли Моя, и където се възстановява близо 11 месеца, за да опита да играе отново. В тези дни на 1978-79 г. в първия тим на неговия любим Нюелс се подвизава един централен бранител, който се държи като треньор на терена - командва съотборници, помага на юношите със съвети след тренировките...

Иронията на съдбата е, че самият той - а това е Марсело Биелса, приключва с кариерата на футболист на 25 години и от 1980-а изучава играта в Южна Америка и Мексико, за да стане треньор. И да се върне в Нюелс в края на 80-те като гуру на академията, а после и като наставник на първия тим през 1990-а.

Сампаоли и Биелса имат връзка от първия ден. Футболно-духовна, почти мистична. Младото момче, 170-сантиметрово и слабичко като физика, иска да стане треньор, след като травмата го вади от сметките някога да играе футбол професионално. Първият му учител е този всезнайко, който още на игрището е лидер.

С годините Хорхе става Биелсист във всичко:

Облича се като него, държи се като него, говори като него - дори разходката му при всяка ситуация, която го взривява край тъчлинията, е като на Биелса - няколко крачки рязко към терена, после завъртане и енергично прибиране към скамейката.

Но до това има време. Още сме в началото на 80-те, когато току-що изгубилият мечтата си дребосък от Касилда трябва да намери пътя си.

Чиракува в банка, докато опитва да ходи на треньорски семинари и да учи професията като теория. След появата на Биелса отново в Росарио, започва да ходи на тренировките му с юношите. Готов е да стартира в професията през 1993-а и в родния си град води аматьорския Алумни де Касилда. И тук съдбата пак се намесва.

През 1996-а го канят да стане наставник на резервния тим на Нюелс - Архентино де Росарио. Буквално пада от клона в любимия си отбор! Забелязват го по куриозен начин .... Наказан е да не води отбора си в четвърта дивизия, след като е изгонен в предния двубой.

Сампаоли се качва на дърво край стадиона, който е с едва няколко реда седалки. Дегизира се, колкото да не го изгони реферът, настанява се на дървото, откъдето крещи инструкции с пълен глас. Няма мобилни телефони...

Президентът на Нюелс вижда снимката в местния вестник "Ла Капитал" (долу) и го издирва. На Едуардо Хосе Лопес му харесва отдадеността на треньора, неговата изобретателност, а и хитростта му. Кани го в Нюелс.

Остава там 5 години, като получава заплата от 1300 долара. За да издържа младото си семейство му се налага да работи и в юридическа кантора, където се занимава с вадене на актове за раждане, свидетелства за съдимост и разрешителни по няколко часа на ден.

Не спира да държи връзка с Биелса, който го насърчава. Едновременно с това полудява по фитнеса - тича, тренира здраво, иска да е във форма физически, за да работи добре мозъкът му. Днес изглежда като малък културист, топчест и мускулест, при ниския му ръст.

През 2002-ра идва оферта от перуанския Хуан Аурих - на север в Перу. Градът е далеч от Росарио - на 3500 километра, което хвърля Хорхе и цялата фамилия в колебания. Майката Одила Моя се противи, но разбира, че синът и трябва да опита, вече е на 42 години и може да няма друга възможност. Това все пак е мъжки футбол, професионален футбол! Колкото и перуанското първенство да не е най-доброто в света.

"Той има страхотен кураж и самоувереност", казва тя. А кой да знае по-добре от една майка?

Но началото е катастрофа. Едва една победа в 8 мача и само след четири месеца Сампаоли е уволнен. Клубът трупа дългове и е в криза. Северния Циклон - както е прякорът на Хуан Аурих, се оказва лек бриз... Но е важен за Хорхе, който вече знае колко е трудно в професионалната игра.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията