С Големия Ян в тила на врага

В помещенията на журналисти на "Олд Трафорд" няма лукс, но със сигурност очакваш да видиш познати лица. Около клуба в новите си роли с големи баджове на медиите, които представляват, са легенди на Юнайтед, отразяващи поредния мач.

В този случай двубоят бе срещу Виляреал в Шампионската лига, датата - 17 септември 2008-а, а аз още не знаех, че е съдбоносна и ключова.

Това бе денят, в който трябваше да отразя домакинския дебют на Димитър Бербатов в екипа на "червените дяволи", след като 4 дни по-рано българският нападател бе започнал като титуляр при загубата с 1:2 от Ливърпул на "Анфийлд". А още денонощие по-назад във времето пак тук, на "Олд Трафорд", бе звездното му представяне като най-скъп трансфер в историята на Юнайтед.

Вечерта не започна добре. Тимовите листи вече бяха готови - Бербатов бе контузен и не бе дори на скамейката. Колегите от btv опитваха да стигнат до него и да го заведат в импровизираното си студио, от което предаваха мача за България.

В това време моята мисия бе друга - исках да видя кои интересни хора са в журналистическите покои на "Трафорд". И да изпия един чай, преди да вляза на трибуните за мача.

Помещението вече бе пълно, като имаше очевидно оживление около масата с храна, където бяха натрупани няколко блюда. Колегите пълнеха чиниите, дискутираха отсъствието на Бербатов, но далеч по-интересно им бе да обсъдят завръщането в групата на Кристиано Роналдо, който се очакваше да се върне на терена след травма.

Място за сядане нямаше, но аз и не търсех - оглеждах се за познати лица...

Тогава го чух. Скаусърски акцент, като на човек от град Ливърпул. Тук се налага уточнение - познавам го доста добре, общувам с хора от региона от началото на века, а съм привърженик на червения отбор от този град вече близо 3 десетилетия.

Бях "в тила на врага" - казано образно - а чувах ливърпулски акцент! Погледнах грамадния тип, който говореше по телефона. С огромна акредитация на датския тв канал Tv3, с чиния "с връхче" с някакви китайски манджи, с малка бутилка бира до него.

Изключително познат...

Големия Ян! Това бе той - моят герой от детските години на захлас по футбола от Острова, Ливърпул в частност, но и всеки друг отбор и играч, който успявахме да видим на постер или дори с кадри, стигащи рядко до България. Ян Мьолби си седеше кротко и хапваше китайско, пиеше си биричка, заел почти две места с внушителното си тяло. Усмивката не слизаше от лицето му.

Изчаках да си свърши разговора и отидох при него. "Здравейте, вие сте Мьолби", сигурно съм прозвучал като ученик пред директора.

"Аха", отвърна той, дъвчейки. Харизматичен, усмихнат. Казах му кой съм, откъде идвам и че съм фен на Ливърпул, а той е бил един от детските ми герои.

"Ние сме сами тук, сред врагове", намигна ми и се захили. Добави, разбира се, едно "мейт" - за приятел, разговорно като англичанин.

Естествено, всичко беше на майтап - хората от Юнайтед чудесно знаеха, че Ян е легенда на Ливърпул, за което отнесе няколко бързи шеги. Но всичко в духа на добрия хумор, а не на някакво заяждане. Други нрави, да кажем.

Ян бе на "Трафорд" като коментатор на датската телевизия, а тя предавше мача с особен интерес - другите два тима в групата бяха Олборг от Дания и Селтик.

Разказа ми набързо как с огромен кеф върши тази работа, защото се среща с познати муцуни от неговите години на играч. Пита ме дали съм ходил в съботата преди този мач на "Анфийлд" и, след като отговорих утвърдително, каза: "Рафа Бенитес постига много с този отбор. Може да спечелим титлата през този сезон."

Ливърпул, както е известно, не спечели титлата. В онази вечер Юнайтед дори не успя да бие Виляреал - 0:0, но после стана шампион на Англия и стигна финал в Шампионската лига и падна от Барса там. Мачът почти не помня, мислех си само за съдбата - да срещна точно тук, на този стадион Мьолби, па макар и за 4-5 минути разговор.

Дотук разказът е вероятно неясен за тези, които са започнали да гледат футбол в новия век.

Онези обаче, които помнят 80-те и 90-те, знаят за кого говоря. Във времената на късичките гащета на играчите, Големия Ян ги изпълваше докрай, та даже му бяха теснички. Изглеждаше шишко, а всъщност бе невероятен халф.

Ливърпул го бе взел от Аякс за някакви си 220 000 лири, като Йохан Кройф в края на кариерата си му е ментор в клуба от Амстердам.

"Той е великолепен играч. Ливърпул няма да сбърка с него", казва великият холандец, когато трансферът е факт.
Мьолби е част от един от най-атрактивните национални отбори на 80-те - този на Дания, където се конкурира за място в средата на терена със Сьорен Лерби, Франк Арнесен, Михаел Лаудруп и още големи майстори.

В Ливърпул е взет за заместник на Греъм Сунес, но там са Рони Уилън, Кевин Макдоналд и Джон Уорк. Мьолби заема мястото до Уилън и в периода 1884-1988 г. почти не излиза от състава.

С привличането на Стив Макман и Рей Хаутън все по-често е резерва. Но докато на "Анфийлд" е Кени Далглиш, той е основен играч - просто Краля го цени много високо.

В началото на 90-те, когато имахме възможност да гледаме английски футбол и наживо у нас, Големия Ян, вече с няколко килограма отгоре, но все така акуратен в пасовете, отново бе в центъра на събитията. Редом до преместения в средата на терена Джон Барнс, датчанинът отново тежеше на мястото си. Буквално! След 1993-а обаче кариерата му тръгна към заник - нормално, мина 30 години, а и с тези постоянни проблеми с теглото...

Три титли с Ливърпул, три Купи на ФА, една на Лигата. Шампион и с Аякс. Игра на Мондиал 1986 за Дания, но бе основно резерва.

Легендарна фигура и след края на кариерата му, Мьолби остана да живее в града, като говори като местен. Изключително колоритен, с чувство за хумор... Чест гост на благотворителни вечери, на мачове на бивши играчи, на събития на клуба Ливърпул.

В региона си го имат за свой, а и той се асоциира със скаусърите. Говори като тях, живее сред тях. При всяка възможност е на стадиона, играе и за легендите на "червените".

"Разбира се, че помня как играех с Кройф - отвръща в интервю за списание "FourFourTwo" преди няколко години. - Как можеш да забравиш, ако си бил на едно игрище с Йохан? Той бе монумент на футбола, по-голям от самата игра. Не вярвам обаче, че той помни, че е играл с Ян Мьолби!".

Типично в негов стил... Все гледа да удари на майтап, да се захили. Такова впечатление остави и в мен.

Също сравнително наскоро от архивите изскочи запис с репортаж от един мач Ливърпул - Юнайтед през 1985-а за Купата на лигата. Срещата се помни с невероятен гол на Мьолби - но само от тези, които са били на стадиона.

По това време има протест на клубовете, които искат повече пари за тв права и мачове в Англия временно не се излъчват. На "Анфийлд" единствените камери са на двата клуба. Големия Ян вкарва и двете попадения, но едното е шедьовър - отнема топката в центъра, минава цялата половина на Юнайтед, стреля мощно в движение и разстрелва вратаря. Пред "Коп".

Кадрите се появиха, попадението - макар и с недобро качество, вече може да се види.

Та с този митичен тип бяхме "чужди" в тила на врага за няколко минути.

Да срещнеш някой, когото си гледал в захлас в детските си години на плакати и кратки репортажи - безценно!

Sportinglife.bg ви насърчава да споделите за ваша среща със спортен герой. Изпращайте ни разказите си ТУК, като най-добрите истории ще публикуваме.