Един обикновен футболен идол от кафенето на Дженаро

Антонио ди Натале е суперзвездата от съседната улица - нормален и земен, но и изключителен играч

Sportinglife
Sportinglife 15:35 ч., 22 Апр 2017
0
11556

На малката улица пред кафенето на Дженаро автомобили почти не минават.

Но малките скутерчета хвърчат край столчетата. На едно от тях седи един нисичък, елегантен тип с идеално вчесана коса и тъмни очила, който е сгънал пред себе си вестник.

"Благодарим, Южняко! Обичаме те", подвиква от едно от моторчетата мъж, който праща и въздушна целувка, намалил скоростта, докато минава край кафенето.

Южнякът се усмихва, видимо му става приятно.

Минали са близо 14 месеца, откакто кракът му стъпи за последен път на тревата на стадиона в Удине, обут във футболна обувка. Но градът продължава да го има за футболен идол, какъвто ще остане, докато на това място живее някой и играта калчо не е изтрита от лицето на земята.

Той е идол - земен, нормален, от плът и кръв. Но идол. Божество, едновременно с това обикновен човек от рядка порода, вирееща в джунглата на славата в модерния футбол.

Името му е Антонио ди Натале. През май 2016-а си изплака очите на терена, след като изигра последния си мач за Удинезе срещу Карпи. За този град, а и за Италия, името на Тото е парола.

Мъжество, спортсменство, скромност и майсторство. А, да - и голове.

Преди 4 години в страната се отбелязваха 20 години от дебюта на Франческо Тоти в Рома. И "Гадзета дело спорт" направи огромно интервю с Принца на Рим.

Въпрос: "Виждате ли сте някога играч, който заслужава повече от вас "Златната топка", но никога няма да е спечели?

Отговор: "Да, Гигс и Джерард. Ако питате мен обаче, аз бих я дал на Тото ди Натале!".

През есента на 2006-а нападателят се върна в скуадра адзура, въпреки че не бе играл от няколко контроли през 2002-2004 г. Бе на 29 и в Италия поставяха под въпрос включването му, та това бе отборът - световен шампион!

Роберто Донадони, тогава селекционер на тима, разказва как при първото появяване на Тото в лагера на адзурите в Коверчано целият шампионски състав, воден от Джиджи Буфон, се нарежда да го аплодира - посрещане не като за новобранец! "Той е пример за всички ни", признава Буфон.

Почти всяка сутрин хората от квартала го виждат как отива в кафенето на Дженаро, взима си късо еспресо, което изпива за едни 15-ина минути, докато разглежда "Гадзета дело спорт".

"Стига си чел "розовия вестник" (б.а. - така наричат тази спортна библия в Италия), кажи ни нещо за Рома - Интер довечера, голям мач, а!?", подхвърля някой от съседна маса. Приятел от махалата. Тото отговаря: "Интер е голям отбор, водят в класирането. Но - знаеш - в Рома играе Тоти...".

Сърцето му е на Юг, а животът - на север. Роден и израснал в Неапол, гледал Марадона като дете, минал през школата на клуба до 16-годишен, в кръвта му тече и синьото на Наполи - няма как. И днес признава, че е тифозо, гледа мачовете по телевизията и се вълнува.

"Ако бях принуден да напусна Удинезе и можех да избирам, щях да облека синята фланелка на Наполи", признава.

Съдбата обаче има друг план за него. На 17 отива в Емполи, където виждат уникалния му потенциал. Две големи събития се случват в този клуб и град, които променят завинаги Тото.

Младият експлозивен неаполитанец изведнъж намира баланса в живота си, а е едва на 19. Среща Илениа Бети, в която се влюбва от пръв поглед. След няколко месеца двамата живеят заедно, въпреки че се ожениха чак през 2002-ра, близо пет години по-късно. И до днес са заедно, а семейството им с двете деца - Филипо и Дилета, отдавна е намерило своя постоянен дом и не мисли да го сменя - Удине.

За това има време. В Емполи разбира и още нещо. Ужасно добър е да стреля от позиции, в които никой друг не би се решил да го направи. Освен това вижда играта идеално, особено в ситуации, в които отборът му контраатакува. Решава да работи върху тези свои силни страни и да ги направи съвършени.

За 6 години в Емполи изпада, връща се, отново изпада. Вкарва 55 гола, като 18 от тях са в Серия А. Талантът му е очевиден, а Джовани Трапатони го вика в националния, но само за контроли.

През лятото на 2004-а Емполи изпада и младото семейство мисли за промяна. Тото е на 26, време му е за голям футбол, след като потенциалът отдавна е явен.

Удинезе посяга към нападателя и го взима за ... 100 000 евро. На представянето си се шегува, че клубът е платил за него толкова, защото населението на града е 100 000. Тифозите веднага го харесват. Той се чувства у дома си, съпругата му - също.

И започна една от големите любовни истории на Серия А в новото време, а такива има няколко само през новия век. Нищо не застава на пътя им - на Тото и на Зебрите с черно и бяло. Верни един на друг за цели 12 години.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията