Един обикновен футболен идол от кафенето на Дженаро

Антонио ди Натале е суперзвездата от съседната улица - нормален и земен, но и изключителен играч

Sportinglife
Sportinglife 15:35 ч., 22 Апр 2017
0
8097

На малката улица пред кафенето на Дженаро автомобили почти не минават. Но малките скутерчета хвърчат край столчетата. На едно от тях седи един синичък, елегантен тип с идеално вчесана коса и тъмни очила, който е сгънал пред себе си вестник.

"Благодарим, Южняко! Обичаме те", подвиква от едно от моторчетата мъж, който праща и въздушна целувка, намалил скоростта, докато минава край кафенето.

Южнякът се усмихва, видимо му става приятно.

Минали са близо 8 месеца, откакто кракът му стъпи на тревата на стадиона в Удине, обут във футболна обувка. Но градът продължава да го има за футболен идол, какъвто ще остане, докато на това място живее някой и играта калчо не е изтрита от лицето на земята.

Той е идол - земен, нормален, от плът и кръв. Но идол. Божество, едновременно с това обикновен човек от рядка порода, вирееща в джунглата на славата в модерния футбол.

Името му е Антонио ди Натале. През май 2016-а си изплака очите на терена, след като изигра последния си мач за Удинезе срещу Карпи. За този град, а и за Италия, името на Тото е парола.

Мъжество, спортсменство, скромност и майсторство. А, да - и голове.

Преди 4 години в страната се отбелязваха 20 години от дебюта на Франческо Тоти в Рома. И "Гадзета дело спорт" направи огромно интервю с Принца на Рим.

Въпрос: "Виждате ли сте някога играч, който заслужава повече от вас "Златната топка", но никога няма да е спечели?

Отговор: "Да, Гигс и Джерард. Ако питате мен обаче, аз бих я дал на Тото ди Натале!".

През есента на 2006-а нападателят се върна в скуадра адзура, въпреки че не бе играл от няколко контроли през 2002-2004 г. Бе на 29 и в Италия поставяха под въпрос включването му, та това бе отборът - световен шампион!

Роберто Донадони, тогава селекционер на тима, разказва как при първото появяване на Тото в лагера на адзурите в Коверчано целият шампионски състав, воден от Джиджи Буфон, се нарежда да го аплодира - посрещане не като за новобранец! "Той е пример за всички ни", признава Буфон.

Почти всяка сутрин хората от квартала го виждат как отива в кафенето на Дженаро, взима си късо еспресо, което изпива за едни 15-ина минути, докато разглежда "Гадзета дело спорт".

"Стига си чел "розовия вестник" (б.а. - така наричат тази спортна библия в Италия), кажи ни нещо за Рома - Интер довечера, голям мач, а!?", подхвърля някой от съседна маса. Приятел от махалата. Тото отговаря: "Интер е голям отбор, водят в класирането. Но - знаеш - в Рома играе Тоти...".

Сърцето му е на Юг, а животът - на север. Роден и израснал в Неапол, гледал Марадона като дете, минал през школата на клуба до 16-годишен, в кръвта му тече и синьото на Наполи - няма как. И днес признава, че е тифозо, гледа мачовете по телевизията и се вълнува.

"Ако бях принуден да напусна Удинезе и можех да избирам, щях да облека синята фланелка на Наполи", признава.

Съдбата обаче има друг план за него. На 17 отива в Емполи, където виждат уникалния му потенциал. Две големи събития се случват в този клуб и град, които променят завинаги Тото.

Младият експлозивен неаполитанец изведнъж намира баланса в живота си, а е едва на 19. Среща Илениа Бети, в която се влюбва от пръв поглед. След няколко месеца двамата живеят заедно, въпреки че се ожениха чак през 2002-ра, близо пет години по-късно. И до днес са заедно, а семейството им с двете деца - Филипо и Дилета, отдавна е намерило своя постоянен дом и не мисли да го сменя - Удине.

За това има време. В Емполи разбира и още нещо. Ужасно добър е да стреля от позиции, в които никой друг не би се решил да го направи. Освен това вижда играта идеално, особено в ситуации, в които отборът му контраатакува. Решава да работи върху тези свои силни страни и да ги направи съвършени.

За 6 години в Емполи изпада, връща се, отново изпада. Вкарва 55 гола, като 18 от тях са в Серия А. Талантът му е очевиден, а Джовани Трапатони го вика в националния, но само за контроли.

През лятото на 2004-а Емполи изпада и младото семейство мисли за промяна. Тото е на 26, време му е за голям футбол, след като потенциалът отдавна е явен.

Удинезе посяга към нападателя и го взима за ... 100 000 евро. На представянето си се шегува, че клубът е платил за него толкова, защото населението на града е 100 000. Тифозите веднага го харесват. Той се чувства у дома си, съпругата му - също.

И започна една от големите любовни истории на Серия А в новото време, а такива има няколко само през новия век. Нищо не застава на пътя им - на Тото и на Зебрите с черно и бяло. Верни един на друг за цели 12 години.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията