Един обикновен футболен идол от кафенето на Дженаро

Антонио ди Натале е суперзвездата от съседната улица - нормален и земен, но и изключителен играч

Sportinglife
Sportinglife 15:35 ч., 22 Апр 2017
0
9763

Ди Натале се захваща за работа и вкарва като звяр. Във всички сезони, с изключение на последния (тогава вече бе на 38), ниже по над 10 гола.

11. 15. 13. 18. 16. 29. 28. 29. 26. 20. 18. 4.

227 общо. Това са 51 процента от попаденията на Удинезе в периода, в който Тото е в отбора (до 2015-а преди последния му сезон). Изумително постижение.

На практика, той изцяло е поел отговорността за попаденията на отбора, а останалите гледат да има баланс, като не допускат много.
Любовта на Южняка и Удинезе е тествана само два пъти през годините сериозно. През 2008-а Ливърпул купува Андреа Досена, но

Рафаел Бенитес иска и Тото. Преговорите започат, но... не завършват.

"Това е единственият случай, в който се замислих да напусна Удине - разкрива Ди Натале. - Мисълта, че мога да играя на "Анфийлд" ме изкуши. Но не се получи, а и аз не съм недоволен от това. Не съжалявам за нищо."

Четири години по-късно нападателят вкарва на "Анфийлд" и Удинезе бие Ливърпул с 3:2 в Лига Европа.

Вторият случай е различен и идва през 2010-а, когато Ди Натале, вече на 32 години, е в разцвета на головите си суперсили.

"Завърших сезона с 29 гола, втори след Меси за "Златната обувка" и с чувство на изпълнен дълг към Удинезе - разказва с усмивка този толкова обикновен футболен идол. - Седях при Дженаро на кафе, в същия ден трябваше да заминем на почивка със семейството. Тогава ми се обади президентът на Удинезе..."

Босът му казва: "Юве дава 17 милиона евро за теб. Клубът е готов да приеме, ако ти искаш да идеш. Решението е твое."

Тото има 10 трудни минути. Ако хората около него, с които си обсъжда мачове и прочетеното в "розовия вестник" знаят какъв е бил разговорът...

Нападателят не се обажда на съпругата си. Прави го след един друг разговор. Звъни на президента и му казва, че няма да ходи в Торино. След това споделя с Илениа, че току-що е отказал на Ювентус.

"Не можех да го направя, не си го представях - казва Ди Натале. - Не защото беше Юве, нямам нищо против този отбор. Просто виждах колко щастливи сме в Удине, аз и жена ми, децата ми... Не исках да развалям всичко."

Новината е във всички вестници на следващия ден. Тото е на почивка вече, но Италия гърми - той отказа на най-големия клуб!

Никой в Торино не го е намразил заради това.

Напротив. Той печели уважението и на хората в Юве, защото кой нормален човек няма да има респект към някой, който не е движен единствено и само от меркантилни подбуди?

"Какво ми липсва във футбола? Играх на две европейски и едно световно с Италия, имам над 200 гола в Серия А, а в този град хората ме обичат. Аз играех заради тях и за семейството си." Това е неговата оценка на кариерата му.

През 2010-а и светът му се възхищава заради един жест, но не поредното изпълнение, завършило с гол във вратата на съперника. В  мач срещу Лацио резултатът е 2:3 и Удинезе натиска да изравни. Остава по-малко от минута...

Тото поема топката и тръгва в контраатака, като ситуацията е трима на двама и голът се пече. Но Ди Натале спира играта, изкарвайки топката в тъч. На земята лежи Либор Кожак от съперника и се държи за главата... ФИФА му дава наградата за Феърплей в края на сезона.

Една друга история дълго бе встрани от общественото внимание, но вече и тя се знае.

През 2012-а Пиермарио Морозини, негов приятел и съотборник в Удинезе, почина на терена от инфаркт, докато играеше под наем в Ливорно. Неговата съдба е трагична, като в семейството всички си отидоха рано и Пиермарио бе сам със сестричката си, която е с парализа.

Ди Натале пое изцяло издръжката на Лифе Морозини, като договори част от заплатата му като играч на Удинезе всеки месец да отива за всичко необходимо момичето да е добре. Тото намери и дом със семейство, което да гледа сестрата на приятеля му.

Не се разбра. Защото Ди Натале не го обяви публично. Години по-късно клубът го разкри пред медиите.

През май миналата година спря с Удинезе, като си отвори вратата да поиграе още футбол. Не стана. Сега си почива, често е при Дженаро в кафенето на съседната улица от тази, на която живее.

Планира да мине треньорски курсове, да опита да си уреди стаж при Сари в Наполи или Спалети в Рома. "Искам да разбера дали ставам за треньор", признава със своята скромна и добра усмивка.

Нормален човек. Суперзвезда без нищо звездно в поведението и присъствието му.

Преди няколко месеца Удинезе откри новия си стадион, като на церемонията дойде и един мит - Зико, носил екипа на черно-белите през 80-те. "До мен седи най-големият играч в историята на този клуб, аплодирайте го", каза бразилският идол по микрофона към тифозите.

Вляво от него, заровил скромно глава в обувките си, някак свит и притеснен, седеше Ди Натале.

Белия Пеле посочи кой е №1 в историята на Удинезе. И никой не може да спори с него.

Наследството на скромната футболна суперзвезда обаче се простира далеч извън 100-хилядното северно градче Удине.

Такива като Ди Натале са рядкост. Затова и трябва никога да не бъдат забравяни.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията