Челси: Проста игра за умни хора

Каква е тайната на Челси този сезон? Може ли изобщо да се говори за такава, когато всичко е разстелено пред очите ни на зеленото игрище?

Защо отборът капарира титлата още около края на януари в най-оспорваното и пълно с корави отбори първенство на света?

Да, днес има наглед някаква интрига, но реално е трудно да видим как отборът на Конте губи първото място. Да не кажем - невъзможно.

Призмата, през която гледаме и оценяваме футболни отбори, винаги е пречупена през лични пристрастия или предпочитания за стил.

"Този не играе красиво, онзи не е достатъчно атрактивен, третият е защитен".

Но това са абстрактни оценки. Истината е в простите неща, колкото и напоследък анализатори и натъпкани със софтуер машини да опитват да ни убедят, че схемите, тактиките и подредбите играят по-важна роля от базовите неща във футбола.

Челси на Конте е пример за това как се автоматизират и правят отлично най-основните неща. Този отбор не играе изумителен футбол. Не е и скучен. А и най-важното - изобщо не му пука как изглежда в очите на околните.

Това е машина, изградена да печели, като използва силните си страни с оптимален ефект.

Звучи просто, но не е - нито във футбола, нито в живота. Кройф го е формулирал, но затова малко по-късно.

Връзката между атакуващото дуо Диего Коща - Еден Азар е телепатична. Примери за това - колкото искате. Бразилецът има 19 гола и 6 асистенции, от които 4 към Азар. Белгиецът има 15 попадения и 5 голови паса, от които 3 към Коща. Играта им е като на джаги - топката бързо минава от единия в другия, следва изстрел.

Точно това е ключът - бързина на умове и крака, като автомати. Играта на Челси е впечатляваща със смяната на скоростта. Отборът се прибира за няколко секунди, дебне и покрива съперника, чака грешка, отнема и прави т.нар. "transition" - на български - преход от отбрана в контраатака, като по книгите. Не, не - прави го по-добре. Със скоростта на светлината.

Колко гола този сезон Челси вкара в разредена защита? Колко са отбелязани при само двама - Коща и Азар, срещу трима съперници, например? Контра, в която тези двамата знаят точно къде е другият, пасовете им са хирургически, а отбраната няма как да не сбърка.

Първият гол срещу Уест Хем (2:1) навън - типичен пример. Попадението срещу Саутхемптън във вторник вечер (4:2), с което Челси откри - също. И още, и още.

Статичните положения - фундамент на футболната игра. Челси на Конте ги използва оптимално. И знае как да се пази от тях, въпреки че във вторник Саутхемптън два пъти наказа невнимание точно след статични положения, за да си вкара головете.

Игра с глава - перфектна, и в защита, и в атака. А в английския футбол битката в наказателното поле, особено във въздуха, е основен елемент на успеха.

В определени моменти този отбор на Антонио напомня ужасно много на онзи на Моуриньо, спечелил титлата преди 2 години. Статистиките им също са сходни - тогава Челси стана първи с 87 точки и 8 пред втория, сега има 78 при пет оставащи мача, вероятно ще финишира с около 90 пункта.

Като голове този тим ще надмине онзи (69 до момента, 73 общо тогава), но загуби вече пет пъти, а тогава съставът на Моу завърши с три поражения.

И все пак - приликите са видни. Което отново потвърждава - Конте даде искрата и надгради нещо, което вече бе със солидни основи.

Да, промените не са малко. Куртоа пази на вратата, Аспиликуета, Кейхил и Луис са в трио в отбрана. Моузес, Алонсо - нови хора, а и с роли в новата схема, които са изключително важни.

Феноменалният Канте е ново лице до Матич, който и тогава бе важна фигура.

А напред дуото, което и преди два сезона тероризираше съперниците. Конте донесе свой почерк в отбора, но запази духа, освежи състава и успя да даде нова амбиция на играчи, които изглеждаха демотивирани преди година и струваха уволнението на Жозе.

Ако Кройф бе жив и някой можеше да го накара да коментира днес Челси, той би повторил фразата си:

"Да се играе футбол е много просто, но най-сложното е да се играе прост футбол."

Или, перифраза от родните запалянковски недра на фолклора:

"Проста игра за умни хора".

Конте е успял да постигне най-сложното - направил е така, че Челси играе опростено, но прави толкова изпипано наглед елементарните и базови неща, че никой не успява да се справи с това.

Гледаш мача с Тотнъм в събота за купата - "шпорите" атакуват, създават ситуации, владеят напълно инициативата, изглеждат по-добре на терена. И знаеш, че Челси ще ги парализира с някой гол - от някой от умните си футболисти, който ще направи нещо простичко по отличен начин.

Така бе и срещу Манчестър Сити на "Етихад" по-рано през сезона, както и срещу още няколко отбора. Челси уж е надигран, но всъщност отлично знае защо е на терена и кога да си го прибере.

Отбор, който умно знае как да направи простите неща.