26 дълги години... В тях Юнайтед само сънуваше титла

Вече е сигурно, че Манчестър Юнайтед няма да спечели титлата през този сезон. Разбира се, това не е някаква трагедия за отбора, който го е правил най-много пъти в историята на английската игра. С 20-те си първи места "червените дяволи" гордо седят на върха на пирамидата.

Основната причина това да е факт са годините след 1993-а, когато Юнайтед вдигна цели 13 пъти титлата. Дотогава бе шампион общо 7 пъти...

И ако сте роден през 80-те или 90-те, и израснал с обичайната гледка как сър Алекс и някой от неговите капитани - Робсън, Брус, Кантона, Кийн, Видич, вдигат поредния трофей на шампион на Висшата лига, следващите редове ще са ви интересни.

Защото не е далеч назад в годините ерата, в която Юнайтед удивително напомняше това, което в момента е Ливърпул - големият съперник в английската игра. Или поне - двата клуба бяха абсолютно еднакви по един признак.

Връщаме лентата далеч назад. Годината е 1968-а и Юнайтед е шампион на Европа, след като е победил с 4:1 Бенфика на финала.

Сериозна горчилка в този триумф е, че в последния ден от сезона у дома тимът губи от Съндърланд с 1:2 и подарява титлата на Манчестър Сити. Но това е отборът на Мат Бъзби с Бест, Чарлтън и Лоу - идват безгрижни времена на успехи! Това е всеобщото мнение на "Олд Трафорд". Една изпусната титла, какво толкова?

През януари 1969-а, насред един сравнително слабичък сезон за клуба на фона на постигнатото през 60-те, Бъзби хвърля бомбата - обявява оттегляне в края на първенството. Юнайтед очевидно е разклатен още повече и завършва на 11-о място. Сега вече феновете са замислят дали наистина бъдещето е толкова розово. След четвърт век с легендарния мениджър, клубът е изправен пред огромно предизвикателство да го замени и запази аурата си на шампион.

Джордж Бест пише в автобиографията си: "Още в първите дни, след като Бъзби обяви края на кариерата си като мениджър, атмосферата се промени. Преди това ние бяхме семейство - в съблекалнята и наоколо, в клуба, край стадиона. Нищо не бе същото."

Юнайтед посяга към последователност и приемственост. На мястото на Бъзби застава Уилф Макгинес, един от Бебетата на Мат, оцелял при катастрофата в Мюнхен и принуден да се откаже от футбола на 22 години. В девет сезона преди да поеме поста, Макгинес е треньор на резервите.

Новият мениджър обаче не печели нито един от първите си осем мача.

Сезонът е провал, като достигнатите полуфинали за Купата на лигата и ФА са малка утеха. Осмото място в първенството е показателно - стандартите започват да падат. Разбира се, след такава промяна - първа за клуба от 24 години, никой не очаква нова лавина от успехи веднага.

Но дори директорът на Юнайтед Бъзби, който продължава да хвърля дебелата си сянка над отбора и мениджъра, усеща, че Макгинес (негов избор) не е готов за работата. Ситуацията - може би вече се досещате - е много подобна на тази след оттеглянето на сър Алекс и назначаването на Дейвид Мойс.

Фъргюсън изкара в Юнайтед близо 27 много успешни като години като Бъзби и посочи Мойс, както навремето Мат направи с Макгинес.

И в двата случая клубът минава не просто през треньорска смяна, а културен шок и пълно разтърсване.

В първите дни на следващия сезон - 1969-70 г., се усещат проблеми с размерите на кратер. Играчите не приемат добре мениджъра си, той няма авторитет. Те говорят често с Бъзби, което съвсем влошава нещата и Макгинес усеща, че няма никаква власт.

Той оцелява до декември, когато в рамките на няколко дни Юнайтед губи от третодивизионния Астън Вила в два мача за Купата на лигата, а след това у дома от Дарби в първенството. Уволнение. Пак промяна.

Клубът прави още една грешка, погледнато от дистанцията на историята. Връща сър Мат Бъзби начело на първия тим насред сезона.

Той успява да извади отбора от битката за оцеляване, където е по Нова година. Вдъхновява и Светата троица - Бест, Лоу и Чарлтън, които тотално са загубили интерес и мотивация при Макгинес, като именно те повеждат Юнайтед за малко по-приличен край на сезона. Осмо място отново, но и паметно 4:3 над Сити в последния ден, когато и тримата големи вкарват.

Това е и последното късче радост за феновете на "дяволите" за доста дълъг период.

През лятото на 1970-а Бъзби напуска поста и се заема да намери точния човек. Атакувани са двама от най-добрите в бизнеса по това време - Дон Реви и Джок Стейн, които правят чудеса с Лийдс и Селтик.

Но клубът не успява да ги убеди, като дори не влиза в сериозни разговори. Вместо това Бъзби сочи за Избрания Франк О`Фаръл, току-що вкарал Лестър от Втора в Първа дивизия. И отново - аналогии с назначението на Мойс, който преди Юнайтед постигаше много над очакваното с Евертън... Но то бе да е четвърти или пети, вместо девети или десети. Разлика в стандартите...