26 дълги години... В тях Юнайтед само сънуваше титла

Първата работа на новия мениджър е да разбере, че всичките му решения ще бъдат одобрявани от директора Бъзби. Второто, което чува - отборът е достатъчно добър, нямаме нужда от трансфери, тоест - няма и пари за такива. Комбинацията от двете предопределя съдбата на новия мениджър.

По Коледа обаче О`Фаръл извежда отбора дори до върха за една седмица, но това бързо се оказва измамно впечатление. Сезонът влиза в коловоза на предишните два, а Юнайтед за трета поредна година завършва осми. Клубът усеща, че не може вече да разчита на Светата троица, но не намира сили да се раздели с нея цял сезон.

Чарлтън е на 35 години и често се налага да тренира на съвсем различен режим от останалите. Но Бъзби го закриля като дете и О`Фаръл е принуден да се съобразява. Лоу пропуска почти целия сезон със серия травми, а Бест не играе след ноември, защото нарушава режима, качва килограми и не е в кондиция да е на терена.

Следващият сезон започва трагично. Юнайтед не печели нито веднъж в първите си 9 мача и след 0:5 от Кристъл Палас на 1 декември 1972-ра, О`Фаръл е уволнен.

"Подведоха ме Бъзби и шефовете - казва години по-късно мениджърът. - Повечето играчи бяха далеч от най-добрите си години, но не ми бе дадена възможност да направя промени и да построя нов тим. Да смениш хора като Лоу и Чарлтън не става за един ден, а в Юнайтед по това време даже не искаха и да чуят за такова нещо".

Томи Дохърти. Това е името, което излиза от заседанието на Борда на директорите само 48 часа след уволнението на О`Фаръл. Шотландец, корав тип с репутация, изградил успешен отбор на Челси и без страх от предизвикателства. Първото е да спаси Юнайтед от изпадане, след като отборът влиза в януари 1973-а на предпоследно място. Дохърти успява. Но лятото на 1973-а е изпълнено с неяснота, отчаяние и гняв за феновете. Спомените от 1968-а и Купата на шампионите са далеч, далеч назад...

За да станат нещата по-лоши, Ливърпул печели титлата през 1973-а и изпреварва Юнайтед в класацията - 8:7.
Лийдс също има страхотен отбор, който печели трофей почти всеки сезон, което влудява още повече феновете на "червените дяволи". И за капак - Чарлтън напуска клуба същото лято, а Лоу е продаден на... Сити!?

В същото време последната опора на упование остава Бест, който е всичко друго, но не и надежден. Крилото се отказва два пъти от футбола преди да навърши 26 години, защото животът му е в бързата лента, често не тренира с дни, а и нощните гуляи не може да не оказват влияние върху формата му. В началото на сезон 1973-74 г. той е бледа сянка на себе си, а в един мач иска смяна още в 26-ата минута.

"Стретфорд Енд" се обръща срещу своя любимец, защото той е невидим точно, когато Юнайтед има най-голяма нужда от спасител. На 1 януари 1974-а Джордж Бест играе за последен път в екипа на клуба, след което напуска и тръгва по други пътища - очевидно, които го теглят далеч по-силно.

След първите 21 мача от първенството, отборът на Дохърти е спечелил три победи. През януари е привлечен нападателят Лу Макари, за да спаси нещата с головете си. Не помага.

Три кръга преди края, Юнайтед изглежда обречен. Трябват му три победи, за да се спаси със сигурност... или чудо в мачовете на другите обнбои около него. Евертън бие с 1:0 на "Гудисън Парк" обезсърчения отбор на Дохърти и катастрофата е близо.

На 27 април 1974-а Сити гостува на "Олд Трафорд" и на домакините е необходима само победа. В същото време на стадиона всички са с транзистори на ушите и се надяват същият Евертън, който е бил Юнайтед 4 дни по-рано, да стори така и със Саутхемптън - прекия конкурент за оцеляване. Но Денис Лоу вкарва с петичка единствения гол - за Сити (!) и изпадането е факт.

Противно на общоприетото схващане, че този гол е пратил пряко Юнайтед в преизподнята, всъщност не е точно така.

Саутхемптън бие на "Гудисън" и дърпа с 4 точки кръг преди края. И все пак - ако Юнайтед бе победил Сити и бе само с точка назад, можеше да има шанс преди гостуването на Стоук в последния рунд. То е загубено също с 0:1, но тогава "червените дяволи" вече и математически са изпаднали.

Само 6 години отделят шампионите на Европа от най-големия шок в историята на клуба.

Бъзби решава, че Дохърти трябва да остане. Но пари за трансфери няма.

Привлечен е само един играч - Стюърт Пиърсън. Мениджърът се обръща към младежките формации на Юнайтед и дава път в първия тим на Артър Албистън, Джими Никъл, Сами Макилрой и Дейвид Грийнхоф.

"Не се интересуваме, че ще получим два гола, ако вкараме три", описва философията си Дохърти за единствения сезон извън елита. Юнайтед играе атакуващо и печели промоция месец преди края на първенството във Втора дивизия.

Завръщането е съпроводено с надежда за стабилност, но младият отбор на Дохърти надминава очакванията - гони Ливърпул и Лийдс на върха до месец февруари, когато изпуска парата и завършва трети. Губи и финала за Купата на ФА от Саутхемптън с 0:1, но очакванията са, че идва нова успешна ера за клуба. За съжаление, реалността се разминава с тях. Поне откъм преследването на първа титла след 10-годишна пауза.

Юнайтед финишира шести, но все пак се утешава със сладък триумф на финала за Купата на ФА, където бие Ливърпул с 2:1 след продължения и го спира за требъл. Големият враг печели титлата и Купата на европейските шампиони същата година.

Дохърти се харесва на феновете - стилът на игра и достигането на два финала в поредни сезони допринасят сериозно за това. Но през лятото на 1977-а той е уволнен след няколко турбулентни дни, в които медиите съобщават за това, че мениджърът изневерява на съпругата си с тази на физиотерапевта на клуба. Скандалът е огромен - и за Юнайтед, и за футбола, и за английското общество. Стига до разискване дори в парламента, като "устоите на морала" са разклатени, все пак Дохърти е популярна и публична личност.

Клубът не се колебае. Гони го на момента. И до днес анекдотът, че той е единственият мениджър в историята, уволнен заради любовта, е популярен в английския футбол.

Но за феновете на Юнайтед не е смешно. Не стига, че клубът е с лепнато петно на позора и е удобна мишена за чувството за хумор на противниковите агитки, ами и се търси пак нов мениджър.

Дейв Секстън застава на поста.

Първата му работа е да разгневи още публиката, като продава Гордън Хил на Дарби. Там мениджър е станал палавият Дохърти, който си прибира любимеца, харесван много и от "Стретфорд Енд" и голмайстор на Юнайтед в предходните два сезона.

Секстън реагира и привлича звезди - Джо Джордан, Гордън Маккуин и Мики Томас. Ефектът не е особено сериозен. В първенството Юнайтед си остава средняк, завършва девети, но за трети пореден път е на финал за Купата на ФА. Губи от Арсенал с 2:3 в един от епичните мачове на "Уембли" за онова десетилетие. Трагедията е пълна - Ливърпул пак е шампион, за четвърти път в 7 сезона и влиза в 80-те като най-успешният отбор на Англия.

Рей Уилкинс е следващата звезда, купена от Секстън през лятото на 1979-а. Халфът струва 750 000 лири и започва силно сезона, както и отборът. До средата на април Юнайтед се бори за титлата с Ливърпул, като има шанс за нея три кръга преди края. Но я губи - и то отново за сметка на големия съперник.

Следващият сезон е последен за Дейв Секстън в клуба, като той прави и най-неуспешния трансфер на Юнайтед вероятно в цялата му история. Гари Бъртълс, който има репутацията на доказан голмайстор, пристига за 1,25 милиона лири - огромна сума за 1980-а. Но не вкарва нито един гол през първия си сезон в цели 28 мача... Вторият е по-поносим с 11 попадения в 30 двубоя, но... Толкова.

Продаден е на Нотингам през 1982-ра.

Тогава вече Секстън го няма в Юнайтед. Той е уволнен през лятото на 1981-ва, когато след поредното осмо място (шесто за 14 години), бордът на директорите не издържа на натиска на феновете.

И се обръща към Рон Аткинсън, който да спасява клуба и да го върне на престола на шампион. В предишните два сезона Големия Рон води Уест Бромич до трето и четвърто място, като се счита, че неговото его и огромна самонадеяност ще му помогне в оформящия се вече звезден, но не печелещ трофеи състав на Юнайтед.

През същото лято още един важен ход е предприет - Мартин Едуардс е новият президент на клуба. Той взима и първото си голямо решение - отделя Бъзби встрани от изпълнителните функции и за първи път сър Мат няма власт да определя мениджърите на Юнайтед и политиката около първия тим.

Големия Рон посяга към бившия си тим и довежда Реми Моузес (500 000 лири) и Брайън Робсън, за когото плаща рекордните 1,5 милиона лири. Франк Стейпълтън идва от Арсенал за още милион. Отборът, както казва Аткинсън, е готов за атака на титлата.