26 дълги години... В тях Юнайтед само сънуваше титла

И изглежда, че такава ще има, след като по Нова година Юнайтед е рамо до рамо с Ипсуич на върха, победил е Ливърпул на "Анфийлд" с 2:1 и е освежен от включването на един 17-годишен суперталант от школата - Норман Уайтсайд.

През април в рамките на 13 дни обаче Ливърпул си връща с 1:0 на "Олд Трафорд", а Ипсуич бие "червените дяволи" на свой терен с 2:1 и става ясно, че титлата е твърде далеч. И тя пак отива при... другия червен отбор. Което влудява феновете на Юнайтед, който завършва трети. В добавка отпада още в първия кръг и на двата турнира за купите. Но все пак - светлина има, особено с Уайтсайд и новия лидер Робсън.

Следващият сезон се оказва подобна история, но все пак с доста по-позитивен краен вид. Юнайтед дълго се движи с лидерите, но пак не издържа на темпото на Ливърпул, а този път - и на Уотфорд. Ново трето място, плюс два финала за купите.

Тази на ФА е спечелена след драма с Брайтън и преиграване (2:2 в оригиналния финал и 4:0 във втория). Но другия трофей пак отива в Ливърпул след 1:2 на финала на "Уембли".

Сезонът бележи и завръщането на Юнайтед в Европа, където Валенсия елиминира отбора още в първи кръг на Купата на УЕФА с 2:1 общ резултат. Робсън уверено води тима като капитан и е новият култов герой на феновете. Когато е здрав... Защото контузиите започват да го преследват. Добавени са още фигури с репутация на звезди - Пол Макграт, Арнолд Мюрен, Артър Греъм. А за младия Марк Хюз се отваря шанс да покаже какво може в първия отбор.

На крилото се появява Рижавия диамант Гордън Стракън, купен от Абърдийн, където един млад мениджър прави чудеса. Казва се Алекс Фъргюсън. Алън Бразил и Йеспер Олсен са следващите, взети за над милион лири, а селекцията на Юнайтед изглежда шампионска.

Но и сезон 1984-85 г. е разочарование, като отборът завършва на 14 точки зад шампиона Евертън. Спасението за мениджъра е Купата на ФА, спечелена отново - този път с успех над шампиона на финала.

Големия Рон знае, че следващият сезон е решителен за съдбата му. Юнайтед тръгва с 10 победи от първите 10 шампионатни мача и играе атакуващ футбол с много голове. Но през декември Брайън Робсън получава поредната си контузия - този път тежка и е аут до края на сезона.

След като не е загубил нито веднъж в първите си 15 двубоя от първенството, Юнайтед пада в 10 от следващите 23. И Ливърпул, който изглежда далеч, далеч назад преди Коледа, е шампион отново. Прави и дубъл, което съвсем съсипва лятото на феновете на "червените дяволи". Те искат уволнение за Рон, но той запазва работата си.

Не за дълго. След 6 загуби в първите 8 кръга, Юнайтед е последен в класирането. И смяната е неизбежна.

Аткинсън оставя важно наследство все пак - по негово време са привлечени скъпи играчи, но те се оказват ключови за следващия мениджър - а той е, както знаем, сър Алекс.

И още нещо значимо от ерата "Големия Рон" - той назначава Ерик Харисън за шеф на академията за таланти. Именно Ерик е считан за откривател на Клас 1992, а това са Скоулс, Гигс, Бекъм, братята Невил и т.н. гръбнак на всепобеждаващите отбори на Юнайтед от втората половина на 90-те и началото на новия век.

Фъргюсън е назначен за часове след уволнението на Аткинсън. Името му е единственото, което Мартин Едуардс е склонен за разглежда като кандидатура. Президентът е голям фен на това, което шотландецът прави с Абърдийн. А то е - три титли, четири купи на страната и Купа на купите, където на финала е победен Реал Мадрид. Не със Селтик или Рейнджърс, а с Абърдийн!

Алекс води първия си мач в деня, в който класирането не лъже. Юнайтед е на 20-о място. Разбира колко е сериозна задачата му в клуб, в който очакванията се разминават сериозно с реалностите, въпреки огромният талант в състава.

Фъргюсън започва да променя културата на отбора - а тя е "drinking culture", както в повечето английски клубове по това време. Лидери, както и на терена, са Макграт, Робсън, Уайтсайд...

"Проблемът беше толкова сериозен, че не търпеше отлагане", пише години по-късно сър Алекс в една от автобиографиите си.
Първият му сезон завършва с 11-о място, но с оглед на това къде поема отбора, това не е провал.

Конструирането на неговия тим започва с Вив Андерсън, Брайън Маклеър и Стив Брус - първите му три трансфера. И през сезон 1987-88 г. Юнайтед е близо до върха, завършва втори. Е, далеч е като точки от шампиона Ливърпул, който прави уникална година и печели титлата още през април. Но е на правилния път - очевидно.

Куриозно, Стив Брус, който се превръща в лидер на защитата, идва като вариант Б. Първият избор на Фъргюсън е Тери Бътчър от Рейнджърс, но в уикенда, преди трансферът да стане, той пада със счупен крак в мач от шотландското първенство.

Сър Алекс се договаря с Нюкасъл за привличането на Пол Гаскойн, но халфът избира Тотнъм - първата трансферна сума над 2 милиона лири, платена от английски клуб, е факт.

Второто място е поредната инжекция от оптимизъм в милионите, които подкрепят Юнайтед. През лятото на 1988-а годините от последната титла вече са 21. И отново се чака надграждане над основа, която е видна.

Но... пак несполука. Въпреки че Фъъргюсън връща Хюз от Барселона и привлича Пол Инс в полузащитата, отборът прави слаб сезон.

През февруари, след единствената си добра серия от резултати, е трети. Но после се сгромолясва тотално и бие в едва 3 от последните си 14 мача, за да завърши на 11-о място.

22 години без титла. През същото лято сър Алекс дава голямо интервю за "Таймс" и казва, че не вярва в никакви магии и проклятия.

Защото в Англия вече се говори за това как над клуба тегне прокоба.

Иде голям сезон. Решителен - шотландецът го знае. Феновете са уморени да чакат, а непостоянството между сезони на "аха да сме близо до титлата" и "трагични и посредствени" отчайват всички. Следва поредният от вторите - поне така започва.

"Червените дяволи" са 17-и през октомври и губят с 1:5 от Манчестър Сити. А след края на ноември влизат в серия от 11 поредни мача без победа, като по това време на "Олд Трафорд" се появява и прочутият плакат: "3 години на извинения, а все още сме много зле... Та-ра, Фърги". Та-ра е популярното жаргонно обръщение за довиждане.

На 1 януари след потресаващо представяне и 0:0 у дома срещу Куинс Парк, стадионът освирква Юнайтед. Фъргюсън е фаворит за следващо уволнение на букмейкърите.

Шест дни по-късно идва стартът на битките в Купата на ФА срещу Форест на Клъф като гост, което решава съдбата на мениджъра. Или - отлага уволнението, което изглежда неизбежно. В една кална вечер на голяма битка Марк Робинс вкарва за 0:1 и Юнайтед се класира за четвъртия кръг на турнира и надеждичка за спасяване на сезона все пак има.

Според мнозина този гол е спасил Фъргюсън. Според самия него това е спорно, но е съгласен, че не е бил далеч от смяна.
"Феновете бяха недоволни и напрежението се усещаше ясно - признава шотландецът. - Бордът на директорите не ми е показвал, че няма доверие в мен. Но кой знае какво щеше да се случи след още някой лош резултат."

Юнайтед печели Купата на ФА, завършва 13-и и Фърги запазва работата си... някак.

Но вече сме през 1990-а, Ливърпул е шампион за 18-и път, а годините от последната титла на Юнайтед са цели 23...

И отново сезон на надежди, но вече - съвсем не за някакво чудо и първо място. Идва само един нов - Денис Ъруин, но пък дебют получава Райън Гигс, един къдрокос уелски тийнейджър, който има бързи крака и говори малко в съблекалнята.

Юнайтед е далеч от титлата - завършва шести, отпада рано в Купата на ФА и губи финал за тази на Лигата от Шефийлд Уензди. Но спасява сезона с КНК, спечелена в голям мач срещу Барселона в Ротердам, където Марк Хюз вкарва два гола и носи 2:1.

Унижението е на "Анфийлд", където с три гола на Питър Биърдсли Ливърпул бие Юнайтед с 4:0, а на мача се появява и прочутият транспарант: "Върнете се, когато спечелите 18 титли". Насочен е към феновете на гостите, като по това време балансът е 18:7 за "червените" от Мърсисайд.

Но нещата започват да се променят. В Ливърпул настава анархия след напускането на Кени Далглиш, а Юнайтед с Фъргюсън и още нови попълнения като Андрей Канчелскис, става все по-силен.

Следващият сезон е най-постоянният на клуба от 60-те години. Отборът на сър Алекс не пада под второ място от първия до последния кръг, като 12 дни преди края е с 2 точки зад Лийдс и три мача по-малко. Но Юнайтед губи от Нотингам, Уест Хем и - решително - от Ливърпул с 0:2 на "Анфийлд", за да подари титлата на йоркширския съперник. И все пак - знаците на промяна са видни. Постоянството - също.

12 месеца по-късно титлата се връща на "Олд Трафорд" след 26 дълги години, в които е обикновено само илюзия. Юнайтед става шампион с 10 точки пред Астън Вила и проклятието пада.

Останалото е история.