Не ми харесва накъде върви футболът: Пари, коли и инстаграм

Откровенията на бившия затворник Трой Дийни, който се прероди и стана капитан и лидер на Уотфорд

Sportinglife
Sportinglife 10:40 ч., 29 Апр 2017
0
14731

Трой Дийни е един обикновен футболист. От старата школа - такъв, който не играе с розови бутонки и не сменя цвета на косата си, за да го видим на терена. Води с личен пример.

Той е ученик на живота. На 24 години разбра, че дори да си професионален футболист (а всъщност - най-вече тогава), не можеш да си правиш каквото поискаш. Ритна в главата студент след сбиване в дискотека и лежа 10 месеца в затвора, защото момчето едва не умря.

Излезе променен и днес е лидер на Уотфорд, като дарява пари на фондации, участва в лекции за млади хора от най-неугледните квартали в Лондон, помага на всякакви каузи и е чест гост в студия на английски радиа и телевизии.

Защото говори директно за проблемите, и то - видимо помъдрял от личния си опит.

Пред Радио 5 на BBC Дийни отново отвори широко устата и гърдите си, за да каже един куп истини за това накъде върви модерния футбол. И даде съвети - стига да има кой да го чуе.

"Наскоро видях един факт в изследване на Асоциацията на професионалните футболисти - каза нападателят. - 74 процента от тези, които подписват договори на 18 години с клубове, са извън футбола до пет години след това. Не стават треньори, не остават изобщо в играта.

Това значи, че трябва много добре да си дадеш сметка колко много искаш да станеш професионален футболист. Да си там, където сме ние, във Висшата лига, да кажем. Колко си готов да жертваш?

Защото забелязвам как всеки днес иска да си купи нова кола и да я покаже в инстаграм. Да покаже новите си скъпи вещи, да демонстрира стила си на живот пред всички. Защото във футбола парите са добри - очевидно.

Всъщност, в инстаграм ние не виждаме личности. Не виждаме хора. Някой се е изходил в тоалетната и ни показва там какво е излязло... Социалните мрежи не са "кой съм", а "вижте какво направих". Това не е реален живот.

Това не е моят начин. Не харесвам накъде върви футболът. Може да ви звучи твърде тежко и задълбочено, но е така. Ние имаме огромна отговорност пред хората, които ни гледат отстрани и харесват играта.

Не бива да мислим така: Отивам там, взимам големите пари, показвам новите си вещи и си живея живота. Първо - ние трябва да оставим нещо, да построим нещо.

Второ - да чукаме на дърво, но всичко това е само на една контузия от това да ти бъде отнето. Никой май не се замисля за това.

И - ако си на 20, показваш си скъпата кола в социалните мрежи и всички виждат колко е добър животът ти, но дойде травмата... Готов ли си да се върнеш към работата от 9 до 17 часа, където няма инстаграм, а само бачкане?

Светът ти се срутва. Готов ли си за това?"

Дийни каза и мнението си за това как се провалят младите играчи и каква е ролята на родителите в този процес. Пак поучителни думи.

"Много от родителите гледат на децата си като на "билет за добро бъдеще". - каза Трой. - Да, звучи гадно. Но е така. А те имат огромна отговорност.

Много от децата идват във футбола от семейства и региони с по-ниски доходи, а когато на 19 години изкарваш по милион на година, това е проблем за психиката ти. Ти вече не си детето в семейството, ти си водещата фигура в него. Ти изкарваш парите.

Това е ключов момент за тях и семействата им. Имат нужда някои опитни играчи около тези младоци да им обяснят как лесно се харчат парите за глупости и как в един момент съжаляваш за това. И как се променят отношенията с родителите ти, понякога за цял живот..."

Точно тази роля е поел в Уотфорд някогашният затворник, който вече не е "лошо момче".

"Седя в ресторанта на клуба, където се храним между тренировките - разказва Дийни. - Обичам да обядвам встрани, на маса, от която виждам всичко. Гледам ги - и най-малките, и 18-годишните...

Виждам как стават, оставят си чиниите на масата, слагат ръце в джобовете и тръгват. Очакват някой друг да мине след тях и да събере всичко от масата. Такива малки неща ме влудяват. Не го правиш вкъщи, нали!? Защото татко ти би следвало да те шляпне зад врата и да ти каже - хей, какво правиш! Замислям се за тези неща, и аз имам две деца.

Ще ви кажа един случай. Моят син остана без айпада си, защото го счупи, докато играеше "Angry Birds". Не му купих нов близо година, казах му: "Синко, осъзнай цената на това, което имаш. То не пада от небето".

Не го ли направят като деца и в тийнейджърските години, става трудно. Особено, ако влязат във футбола, където парите идват изведнъж."

Мъдри думи от един футболист, който разбра цената на това, което може да изгуби, по най-тежкия възможен начин.

Неговата история Трой Дийни описва така: "Аз бях талантлив млад играч, после се превърнах в пълен кретен и за малко не изгубих всичко, което съм мечтал да имам. След това разбрах цената му и искам да разкажа за това на всички, които съвсем спокойно и без да усетят, могат да повторят моите грешки."

Мислим, че схващаме посланието ти, Трой.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията