Татко, а кой беше твоят идол?

На 1 май Бразилия свежда глава и сваля златистото знаме наполовина в почит за най-големия си спортен идол. Не е футболист - а футболът в тази страна е по-важен от живота и тя е дала на планетата Краля Пеле, Зико, Роналдо, Гаринча и още...

Не. На 1 май 1994-а си отиде Айртон Сена - най-харизматичният, енигматичен, луд и гениален пилот във Формула 1.

Толкова бе магнетичен, че и днес, 23 години след смъртта му на пистата "Имола", почитателите му са в пъти повече от тези на актуални пилоти и такива, които спечелиха повече титли и победи от него.

Едно видео обикаля интернет около 1 май - особено популярно стана във фейсбук страницата с името на легендата, поддържана от цял екип фенове-журналисти от Бразилия. Ако то не ви върне към това кой е Сена и какво е поразителното му наследство в автомобилния спорт...

Ето кой е идолът на Бразилия, разкрит по безкрайно романтичен начин в разговор на баща и син.

Онзи ден попитах татко ми: Кой е най-големият ти идол?

И той ми разказа историята за един тип... Заради него неделните сутрини били различни. Улиците винаги били празни.

Обядите закъснявали. Дори тези, които са излизали и са се забавлявали до късно в събота през нощта, ставали в ранните неделни часове.

Никога не съм го виждал по-развълнуван от момента, в който ми разказваше - без да пропусне нито един детайл - за събитията, които са се случвали в онези незабравими недели. Той се вълнуваше, просто защото ми разказваше...

"Най-добрата обиколка в цялата история на Формула 1"...Това е, когато върху мократа писта една червено-бяла кола изпреварила цели четири болида само в една обиколка, а после оглавила класирането чак до карирания флаг...

Той ми разказа и за деня, в който Английският лъв е победен със само някакви си 14 хилядни от секундата.

Татко ми разказваше за агонията и напрежението на тези последни обиколки, стиснал юмруците си...За деня, в който идолът му спечелил за първи път на пистата "Интерлагос", а му работела само шеста скорост на болида... Каза ми, че никога не е виждал кола от Формула 1, толкова претъпкана с хора, както тогава.

Имитира жеста, който Айртон направил, докато вдигал купата на награждаването след това. Толкова много му е струвало, толкова усилия е дал в състезанието.

Аз го попитах: Татко, и всичко това е заради един пилот от Формула 1?

Той видимо стана още по-емоционален. И каза:

Той не беше просто пилот от Формула 1. Той беше бразилецът, от когото хората имаха нужда. И имат такава и днес.

Пример за сила, отдаденост, амбиция и смелост.

Той събуждаше у всички нас гордостта и надеждата от това да си бразилец.

Пилотите идват и си отиват... Така, както и техните победи, постижения и рекорди. Идолите остаряват и са заменяни при всяко ново поколение с фенове.

Иконите обаче...Иконите са вечни. Техните истории са вплетени в тези на хората, на цели нации.

Така е с Айртон.

Той е човек, един пилот. Икона. И легенда.