Ода за Аякс

Йохан Кройф сигурно се е усмихнал и е запалил любимата си цигара някъде горе. Спокоен. И доволен.

Аякс премаза Лион по втрещяващ начин - 4:1, което можеше да е 10:1, в първи полуфинал от Лига Европа.

Това бе футбол, разписан в завещанието на Кройф, претворен на терена от отбора на Петер Бос, пълен с момчета, които още не се бръснат.

Атака след атака. Канонада от удари. Петички, техника, спирания на топката, падаща от небето, все едно е най-лесното нещо на света. Двойни пасове, скорост, серия от удари, които просват съперника на пода и никакъв отдих.

Тотален футбол.

Това е най-доброто, което Аякс ни е показвал от... три седмици насам. Толкова минаха, откакто Шалке бе размазан по подобен начин пред настръхната публика на "Амстердам Арена". Тогава германците се отърваха с 0:2, което можеше да е 0:10.

Сега му се размина на Лион.

Средната възраст на 14-те футболисти в славната фланелка с червената ивица бе 20 години и 316 дни. Четете добре и опитайте да вникнете в написаното - 20 години и 316 дни.

10 от 14-те използвани от Бос играчи бяха под 21 години. Двама са на 17. Да се чуди човек - това мач от Младежката Шампионска лига ли беше или истински полуфинал в евротурнир за мъже!?

Аякс стреля 16 пъти в рамката на вратата на Лион. Още 9 пъти не я уцели. 25 изстрела в едни 90 минути, които не ни се искаше да свършат никога.

За последно сме гледали такъв футбол от този велик червено бял клуб преди повече от 20 години, когато с предводител Луис ван Гаал едни други голобради младоци скриваха топката на цяла Европа.

Отборът на Ван дер Саар, Блинд, братята Де Бур, Клуйверт, Овермарс, Финиди, Давидс, Зеедорф...

Ван Гаал гледаше от ложата в сряда вечер, с каменното си лице. Дори той се усмихна в края - няма човек, който да не го направи след такава игра. Ако обича футбола.

Овермарс, Ван дер Саар, Де Бур, както и Денис Бергкамп - друг от това поколение, и в момента работят в клуба. Те може да се пръскат от гордост тази сутрин, макар това да не е стилът на Аякс. Защото там философията е здрава работа, скромност, проповядване на футбол в чистия му вид и произвеждане на играчи.

21 години Аякс не е бил на европейски финал, сега обаче е много близо.

Поколението на Онана, Тете, Ридевалд, Де Лигт, Клаасен, Зиех, Шьоне, Юнес, Долберг, Ван де Беек, Джъстин Клуйверт и бразилската перла Давид Нерес.

И още...

Аякс вече в 1654 мача поред пуска поне по един свой юноша в стартовия състав. От 1982-ра няма двубой без такъв.

Вярата в това, което се прави от недрата до върха на небостъргача - това е Аякс. Това искаше да изгради Кройф, това наследи Ван Гаал (въпреки неприязънта и несъгласията на двамата по много въпроси), това пренесоха нататък Ван Бастен, Де Бур...

И още само един малък детайл.

Преди 50 дни на "Васил Левски" бихме Холандия с 2:0, като един 17-годишен младеж дебютира за гостите в центъра на защитата. Казва се Матайс де Лигт.

Бе виновен и за двата гола на Спас Делев, смениха го на почивката. Ако бе някъде другаде по света, сигурно щеше да чуе критики, от които да му се прииска да остави тази професия.

Днес е титуляр в Аякс, игра невероятно и срещу Лион, и е сочен за следващия Куман в отбраната на оранжевите.

Защото Аякс вярва в децата си.

Футболът дължи страшно много на този клуб, дори само заради това, че го има такъв, какъвто е.

И нищо чудно след 21 години, да му върне малка част от дълга си, като му позволи да вдигне отново европейски трофей.

Че кой го заслужава повече?