Светът на Мончи - мозък и сърце, работещи само за футбола

До началото на мача оставаха над два часа и половина.

За обичаите на испанската публика, това е твърде много време, за да е близо около или вътре в стадиона. Но на 8 април около прочутия севилски стадион "Рамон Санчес Писхуан" се тълпяха стотици...

Хиляди. Някои, дошли с децата си, страняха леко от момчетата с бели тишърти и надписи Ultra и Biris Norte, които подготвяха своето шоу пред входа на арената. Те опънаха транспарант, на който пишеше: “Gloria Eterna Leyenda Sevillista” - Вечна слава на една легенда на Севиля.

И подготвиха на земята знаме, което стоеше сгънато.

Тогава на терасата отсреща, където са офисите на клуба, се появи той. С брадата му, слабото лице, тъмни очила и някак напрегнат - може би обичайният стрес преди мач? Едва ли, та това бе просто домакинство на Депортиво ла Коруня в първенството, което не се очакваше да е кой знае колко трудно.

Мончи не бе нервен от мача. Той се появи на терасата и помаха, а тълпата долу изригна - аплодира го, изпя една-две песни на агитката.

И опъна знамето пред него като символичен килим към стадиона: На него бе ликът на Мончи, който е вдигнал юмруци - снимка, станала символна след титлата в Лига Европа миналия сезон.

Тогава човекът, който бе причина за този спектакъл, взе мегафона. И каза няколко думи, преди очевидно да се затрудни от буцата, заседнала на гърлото му.

И просто запя с феновете от Biris - най-силната групировка ултраси на Севиля.

Рамон Родригес Вердехо е един от севилистас - сърцето и умът му работиха неуморно за доброто на този клуб цели 29 години. През есента на 1988-а се появи като юноша в школата, стана вратар на младежката формация, после и на първия отбор, без никога да е звезда на терена.

Резерва на големия Унсуе в цялата му кариера, но така и не потърсил щастието си другаде. Човек, за който този клуб е всичко.

Синът на дърводелец от корабостроителница в Сан Фернандо, стигнал до любимата си игра, направил кариера в нея - макар и не на голяма звезда - просто се наслаждаваше на това да носи емблемата и да припява с песните на Biris. Изигра общо 85 мача в Примера за отбора, в период от девет пълни сезона.

Две случки са паметни от кариерата на Мончи като играч.

Едната е свързана с Диего Марадона, с когото и днес са в отлични отношения. Когато великият аржентинец идва да играе в Севиля в средата на 90-те, той има навик да прави подаръци на съотборниците си за рождените им дни, напълно изненадващо. Вижда фалшивия Rolex на ръката на резервния вратар и го изненадва с много скъп Cartier. Мончи е поразен.

Втората е футболна. Севиля се пада за Купата на краля с петодивизионния Исла Кристина, като у дома пада с гол, при който топката комично прехвърля вратаря - а това е Рамон Вердехо, нашият човек. Попадението коства отпадане от турнира, което и до днес е една от най-големите сенцации в историята.

Мончи е бесен на себе си. Рита колата си на паркинга на стадиона толкова пъти, че накрая ключалката отказва и не може да я отвори. Налага се администраторът на отбора до го закара у дома.

През лятото на 2000-ата година Севиля отиде в Сегунда. Вторият най-стар клуб в Испания стигна дъното и промените бяха задължителни. Наложителни. И до корен.

32-годишният тогава Мончи бе назначен за спортен директор онова лято и получи две задачи от босовете на клуба:

- Развий академията за таланти.

- Изгради скаутска система в Испания и чужбина, която да лови играчи на ниски цени с висок потенциал.

И така стартът на Новия век - от 2001-ва насам, съвпадна с появата във футбола на един човек, който живее, диша и мисли само за играта.

Някогашният резервен вратар днес е Вълкът от Севиля, така е известен в средите на футболния бизнес. Най-добрият трансферен играч в света.

А защо е така?

Ето защо: