Камата, Йохан, "Уембли" и веещите се коси на Ломбардо

"Ломбардо развява буйните си коси по терена на "Уембли" - фраза, която не се забравя.

Особено, когато се отнася за номер 7 от Сампдория, който на онзи финал през 1992-ра вече бе с почти напълно плешива глава (запазената му марка). Атилио бе, както обикновено, особено енергичен и в онзи мач срещу Барселона, белязал историята не само на каталунския и генуезкия клубове завинаги.

Това бе паметна нощ в Лондон, която у нас ще се помни също вечно.

Предаването на националната телевизия (тя тогава си беше само една) с коментара на незабравимия Николай Колев-Мичмана, "вкарал" на няколко пъти шеги с прическата на Ломбардо, идентична с неговата...

И Стоичков, естествено. Първи финал в турнира на шампионите на Европа, в който игра българин.

На 20 май се навършват 25 години от онази нощ. Сякаш бе вчера. Осмицата с буйните коси (истински буйни, не като тези в шегата за Ломбардо), който стискаше юмруци от гняв след удара в гредата с десния крак в 61-вата минута.

Пас на Лаудруп, спринт на Ицо зад гърба на отбраната, удар... Комбинация, която дриймтимът на Кройф правеше със затворени очи. Ако бе от другата страна, огледално на наказателното поле и на левачката на Стоичков, никаква греда нямаше да има.

После Куман - 1:0 в продълженията.

Камата може и да не стана първият българин с гол на финал за КЕШ, но вдигна трофея. И остава единствен досега с него.

Барселона никога преди онзи ден не бе печелил Купата на шампионите. Сампдория - също. Два гладни отбора с различен статут в европейския футбол, но по никакъв начин не и неравностойни.

Виали изпусна три положения в изключителното второ полувреме на мача на "Уембли", в което и Барса имаше поне 4 чисти ситуации за гол, включително споменатата греда на Ицо.

Тя пък накара България да изригне в мощна ругатня, като имаше и гърмежи - явно някои помислиха, че топката влиза във вратата.

Онзи турнир от 1991-92 г. остава наистина като най-паметен за нас в историята на великата надпревара на европейските шампиони.

Първо Цървена звезда, носител на купата, избра да домакинства в София срещу Панатинайкос и Сампдория, та гледахме наживо каймака на футбола на континента.

На "Българска армия" реално се реши кой ще е съперникът на Барса на финала, защото точно там Самп удари Звезда с 3:1 и оглави своята група.

Финалът... "Уембли"... Кройф, спокоен като счетоводител наглед, но вулкан от емоции вътрешно.

"За мен лично това бе затваряне на цикъла - казва години по-късно холандецът. - Бях печелил купата на "Уембли" като играч с Аякс, а тогава го направих с Барселона. За клуба - това бе най-големият ден. Първата купа, вкарала го в семейството на най-големите."

Йохан бе изградил състав от местни, както и чужденците Куман, Лаудруп и Стоичков, допълващи титулярния състав - по един в трите линии, само супер класа за онова време.

Да уточним, защото за мнозина сигурно това е шокиращо: Тогава в един отбор можеха да играят до трима легионери едновременно на терена.

За сравнение, в миналогодишния финал Реал - Атлетико за същия трофей, от 22-ма титуляри на терена имаше само 7 испанци. Други времена.

Финалът бе голям мач за България - вестниците пишеха дни преди него само за това събитие. По същото време страната ни чакаше и вечно дерби - ЦСКА и Левски трябваше да решат титлата на 23 май, като на "червените" стигаше и реми (мачът завърши 2:2).

Но може да се поспори около кой от двата двубоя имаше повече коментари и материали в родните вестници...

"Моментът бе много деликатен - спомня си президентът на Барса Хосеп Луис Нунес. - Имаше негативизъм и песимизъм у феновете на нашия клуб, защото бяхме загубили няколко финала и сякаш прокоба не ни позволяваше да вземем тази купа. Ние трябваше да победим на всяка цена!".

"Само победата бе в главите ни - коментира наскоро Стоичков. - Знаех, че тази купа е там, за да я вдигнем ние. Да я покажа на цяла България от трибуната."

И той го направи. Седна на ръба на ложата, пред членове на кралското семейство, ВИП-персони и всякакви други костюмирани величия, за да хване в изпотените си ръце най-важния трофей на клубния футбол.

Един българин на върха на славата, в храма на най-великата игра! Незабравима вечер.

Кройф вече го няма днес. Барса е клуб от друг калибър, има Меси, купи и доминация. През 1992-ра нещата бяха различни.

Но за България онзи 20 май 1992-ра остава огромно събитие и немалко хора избраха червеното и синьото на каталунския отбор за свои любими цветове заради нощта на "Уембли".

И българинът с буйните коси, който им показа купата.