10 дни на един футболен турист в Буенос Айрес

Разказ от първо лице на човек, който успя да види Големите пет в аржентинския футбол наживо

0
4228

Като всеки, за когото тази футболът е най-великата игра, измисляна някога, съм си мечтал да посетя Южна Америка.

Да усетя неподправената атмосфера на тамошния футбол като игра, но най вече и като култура – фенове, стадиони отношение. За щастие най-накрая успях да осъществя тази мечта и прекарах 10 страхотни дни, в които изгледах шест мача от аржентинското първенство и един от Копа Либертадорес.

Предисторията на това пътуване бе в идеята и желанието с приятели да посетим Суперкласикото между Бока и Ривер на "Ла Бонбонера", съчетано с малкото Класико между Расинг и Индепендиенте.

Двата големи мача, както разбрах наскоро, се играят винаги в един и същ уикенд.

За съжаление двукратното отлагане на мача заради стачки (на федерация, футболисти или телевизията - нямам точна идея и така и не се изясни), провали този план.

Но - всяко зло за добро. Не успяхме да видим големия мач на Аржентина, но пак гледахме петте големи на местния футбол – Ривер, Индепендиенте, Расинг, Сан Лоренсо и Бока, но в 5 различни двубоя. А и, както ще се разбере в този пътепис, гид или както решите - намирането на билети в тези случаи беше много по-лесно, отколкото щеше да е за дербитата.

Пътуването

Буенос Айрес е скъпа дестинация откъм билети и само ранна организация може да позволи да се намерят приемливи билети.

В нашия случай имахме късмет с достъп до евтини билети по служебна линия, но за в бъдеще се очаква и нискотарифни компании да предложат опции за достъпни полети. Това е леко лирическо отклонение от чистия футбол като логистична помощ за всеки, който има желание да се докосне до магията на аржентинския футбол.

Ден 1

Сан Лоренцо, БахоФлорес или  да посетиш най-опасното място в Буенос Айрес,

за да чуеш най-изобретателната агитка в музикално отношение

Още преди идването ни в Аржентина бяхме агитирани от единия от групата ни за това, колко велика е публиката на Сан Лоренцо. Искахме да видим дали реалността и рекламата съвпадат.

Сдобиването с билетите беше лесно. Като цяло, с изключение на Ривер и Бока, билети за всеки друг отбор се намират лесно и на номинална цена. В случая на Сан Лоренцо ги взехме от официалния им магазин в центъра на Буенос Айрес. Освен за мача от шампионата срещу Темперлей, си купихме билети и за срещата от Копа Либертадорес срещу Университад Католика от Чили.

Плащането и в брой, и с карта е ОК в магазините им, но на стадионите нещата стават задължително с пари в брой. И тук - още едно отклонение.

Валутата се обменя на място, не правете грешка да го сторите в България. Просто си донесете 50 и 100 доларови банкноти и обменяйте или на улицата, или по банките. Курсовете са изравнени и на двете места. Просто практичен съвет.

Интересното за стадиона на Сан Лоренцо е, че се намира точно до най-опасния квартал в Буенос Айрес – БахоФлорес. Това беше единодушното мнение на всеки аржентинец с който говорихме. На въпроса кое е най-неприятното място в града сто процента от отговорите бяха - БахоФлорес. Затова до стадиона избрахме да стигнем с такси (след няколко отказа да ни закарат до там), а шофьорът ни чакаше през целия двубой, за да ни вземе на обратно.

Реално кварталът си изглеждаше нормално, но след толкова мнения бяха единодушни, мисълта за прибиране с градски транспорт беше отхвърлена. Относно самия мач: Дали заради деня - петък, дали заради времето - дъждовно и мрачно, стадионът беше едва наполовина пълен с нещо от порядъка на 10-15 хиляди.

Публиката като цяло не впечатли, а може би очакванията бяха по големи заради рекламата, която ни беше направена. Но тукашните фенове поне защитиха името си с оригиналност откъм песни, с адаптациите им на всеки нов латино хит който е излязъл на пазара.

Бонусът в този мач беше срещата ни с El Gordo Ventilador – Дебелия Вентилатор. Той е може би най-известният фен на Сан Лоренцо след Малкия Франц. На света той пък е известен като настоящият Папа Франциск...

Вентилатора е известен с това, че през целия мач, без значение от температурите или развоя, седи полугол и вее фланелката си ... като вентилатор.

Винаги отворен към снимки с фенове, ни разкри веднага, че не сме просто фенове на Сан Лоренцо, а сме туристи, дошли да гледат и други мачове.

Но фактът, че един от компанията бе привърженик на Сан Лоренцо помогна за стопяването на ледовете. На терена двубоят завърши с победа на Темперлей с 1:0, а качеството на играта не бе особено високо.

Ден 2

Расинг или перфектният футболен ден за всеки фен не само на стадиона, но и с цялото изживяване преди мача

Графикът ни за събота беше с посещение на мача на Расинг с Атлетико Тукуман, който от чисто футболна гледна точка се оказа мача с най-много голове от видяното в Буенос Айрес. 4:3 за Расинг.

Но най-доброто в или около този двубой не бе на терена, а цялостното изживяване, което безспорно беше най добрият ден, който имахме като футболни фенове в Меката на аржентинската игра.

Всичко започна с това, че покрай мой приятел от България имахме контакт с фена на Расинг Мартин Ашанде. Той ни покани на барбекю преди мача - перфектно подготвително парти за футбола. Там научихме и за някой от местните традиции преди двубои, на феновете на Расинг, но и на аржентинските инчаси като цяло.

За самото барбекю е излишно да говорим - качеството може да се види от снимките. Но интересното беше че това се оказа традиция преди всеки мач на отбора. Особено домакински.

А ако Расинг е близо до трофей, традицията преминава на следващо ниво - включващо лов на сърни и барбекю с тяхно участие, за късмет.

Опитахме традиционното преди мач питие "фернет", което преставлява някакъв вид ликьор, миксиран с кола. Никой не използва чаши а просто една бутилка кола, фанта или каквото намерите се реже наполовина и се използва за бокал, следвайки принципа, че собствено пиене няма. Всяка бира или фернет е обща и всеки може да вземе пиенето на другия. Нещо, което в България определено няма да се приеме с добро око.

Дойде време за мача. И стадионът, и атмосферата, просто продължиха доброто впечатление от целия ден. Влизането бе изключително лесно. Просто се отива на касите и се купува билет и членска карта, която е еднократна. За в бъдеще може да си взимаш само билет, ако я представиш. Тя не те прави член на клуба, но ти спестява някое друго песо.

Стадионът на Расинг беше определено най-впечатляващият като конструкция, известен е с прякора си Цилиндъра, заради кръглата форма. И, може би, заради факта, че първите десетина реда са буквално вкопани в земята и видимостта е нулева.

В тази долна част има миниигрища, на които през целия мач огромни групи от деца играеха футбол! Там видяхме и много домашни любимци, като Мартин ни обясни, че в Расинг всички са едно голямо семейство и това е напълно нормално за всеки мач.

В добавка - 7 гола и по-високо ниво на футбола от това, което видяхме в петък на мача на Сан Лоренцо.

Ден 3

"Монументал" или една мечта по малко

Неделя беше денят, в който лично за мен беше най-важният мач. Тогава играеше Ривер Плейт - тимът, на който симпатизирам най-силно в Аржентина.

Казвам "симпатизирам", защото ще е твърде пресилено да кажа че съм краен фен на Ривер. Просто като дете Енцо Франческоли бе един от любимите ми футболисти и за мой късмет е играл в Ривер.

Тук снабдяването с билети определено не беше от най-лесните неща. Грандовете Ривер и Бока не продават билети на касите на стадионите си. Няма и свободна продажба по интернет. Та за да си купиш билет, трябва да си член на клуба. И, съответно, много от членовете се възползват от това за да направят пари.

В нашия случай мачът бе с неособено претенциозния Сармиенто Хунин и се надявахме на по-нормални цени. Но единственото място, на което успяхме да намерим билети, бе в местна туристическа агенция на име Tangol, която се занимава с всякакъв вид събития и организиране на екскурзии.

За самите мачове те предлагат цялостен тур - с хотелски нощувки и гледане на двубоя, но ние искахме просто билети. Цената, която ни беше обявена, беше 100 долара. След преговори беше смъкната до 80, но въпреки всичко при номинал на билетите от 200 песос (12-13 долара) до 600 (40-45 долара) може да се види надценката.

В случая извадихме късмет и билетите бяха на централната трибуна. Тези места даваха достъп до така наречената фен зона, в която за съжаление бира не се продаваше. Правило, което между другото важи за всеки един стадион.

Като контраст на Сан Лоренцо и БахоФлорес, "Монументал" се намира в един от най-хубавите квартали на Буенос Айрес и е разположен в средата на парк, както подобава на водещите отбори на една страна. Самия стадион е за около 60 000 зрители, които бяха запълнени на почти 80-90 процента за мача.

Представянето на публиката определено беше едно от най-добрите, на които присъствах в тези дни. Това беше първият и единствен мач, на който видях използване на пиротехника. Явно другите отбори го правят в дербитата и просто ние не попаднахме на такъв двубой.

Интересното при Ривер е името на най-голямата им фенска групировка - „Ел Борачос дел таблон“, което в превод значи "Пияниците от трибуните". Вероятно още една причина, този отбор да ми е най-близо до сърцето ми!

Една мечта по-малко. Бях видял "Монументал".

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията