10 дни на един футболен турист в Буенос Айрес

Разказ от първо лице на човек, който успя да види Големите пет в аржентинския футбол наживо

0
6061

Ден 9

Ден за по-аристократични спортове. Ръгби в Южното полукълбо

Последната ни събота в Аржентина беше предвидена за посещение на друг спорт. Ръгби мач на местния отбор Ягуарите в Супер Ръгби 15.

Това е нещо като Шампионска лига по ръгби на Южното полукълбо, в която участват най-елитните отбори на Нова Зеландия, Австралия и Южна Африка, а от скоро и с представители на Аржентина и Япония.

Имахме и футболен план, като в ранния следобед играеше отбора на Нуева Чикаго. Известен е с не толкова дружелюбни фенове и стадионът му се намира в Матадерос - квартала на кланниците за говеда. Там се обработва голяма част от известното по целия свят аржентинско говеждо.

Планът беше да стигнем с такси до там, да изгледаме мача, и да се насочим към ръгби срещата.

Но не стана. Попаднахме в район до стадиона, в който липсата на полицаи беше очевидна. Колата ни беше буквално обградена от съмнителни местни жители с желание да ни продадат билети и да ни убедят, че тук се играе и мачът по ръгби.

Знаехме, че не е истина и решихме просто да си продължим по пътя и да отидем директно на ръгби. Шофьорът на таксито определи това като доста разумно решение.

Контрастът между това изживяване и двубоя по ръгби беше от земята до небето.

Просто рзликата не само в кварталите, а и в отношението на ръгби феновете към спорта, беше диаметрално противоположна с тази на феновете на Нуева Чикаго. Мачът бе на стадиона на футболния Велес Сарсфилд. Имаше не повече от 5-10 хиляди. Дори в Аржентина ръгбито не се слави като спорт, в който публиката е толкова емоционална, колкото тази във футбола.

Ден 10

Завършване на голямата петица и среща с на най-известния аржентински отбор в света

Дойде денят да видим и мач на несъмнено най-известния отбор в Южна Америка. Дали, защото е е любимият отбор на Диего Марадона, или поради други причини, това е безспорен факт.

Свободна продажба на билети нямаше, а агенцията, от която купихме билетите за Ривер, предлагаше само цялостни турове - от 200 долара и нагоре. Но решение все пак се намери. Едно от момчетата, с което пътувахме, е фен на Бока. За него присъствието на този мач беше също толкова важно, колкото за мен - мача на Ривер.

Два билета за 100 + долара бяха закупени от небезизвестния сайт за билети за всякакви събития viagogo. Оказа се, че самите билети не се взимат от стадиона, а се носят от човек, който реално си отдава под наем членската сезонна карта за този мач.

Очевидно тази сума беше твърде голяма за мач с отбор като Арсенал Саранди. Не смятах да я плащам, но приятелите ми решиха, че ще влезем заедно и на този мач - подариха ми билет.

"Ел Каминито", както вече стана ясно, е забележителност. Беше неделя и там, както и около стадиона, се събраха огромен брой хора. Стадионът беше препълнен до краен предел.

Самото влизане беше част от изживяването, тъй като трябваше да влезем с група от туристи като нас. И не само чужденци, а и аржентинци, дошли от доста далеч само заради този мач.

След като влязохме, картите бяха върнати на човека, който щеше да ги препродаде на следващите желаещи да посетят мач на Бока. Очевидно това е доста доходоносен бизнес за притежателите на сезонни карти.

Може да изненадам много хора, но дали заради присъствие на туристи като нас, или поради друга причина, с изключение на първите няколко минути, атмосферата определено отстъпваше на тази на мачовете на Ривер, Индепендиенте и Расинг.

Най-голямата фракция на Бока - Ла Досе, липсваше. Както разбрахме по късно през деня, двама от тарторите им са били арестувани в дните преди мача. Бока доминираше тотално на терена и спечели безпроблемно.

Вечерта завърши на частно парти, на което научихме две важни неща.

Въпреки всеобщото мнение, че Марадона е идол номер едно за феновете на Аржентина и Бока, за клубните инчаси това не се оказа вярно. За аржентинските фенове на Бока има един номер едно и това е Хуан Роман Рикелме, благодарение на който Бока е спечелил три от шестте си трофея в Копа Либертадорес. Беше ни обяснено, че са правени около 10 проучвания кой е номер едно сред феновете на Бока. И в десетте победител е бил Рикелме.

Шокът дойде от факта, че има аржентинци, които мразят Дон Диего. И причината е в не толкова моралния му начин на живот и в поведението му. Нещо, което за мен е напълно неразбираемо. Но пък също така е срещано в България.

Какво може да е заключението на този футболен пътепис...?

Това бяха едни невероятни 10 дни, в които успяхме да се докоснем до аржентинския футбол и цялата култура около него. Дали си заслужаваше организацията, разходите и отделеното време? Определено!

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията