Финалите на века

17 май 2006 г., Барселона - Арсенал 2:1

В Париж се случваха странни неща. Арсенал на Венгер започна мача силно, но в 18-ата минута вратарят Йенс Леман бе изгонен за нарушение срещу откъсналия се Самуел Ето`о. Каталунците искаха гол да бъде признат, след като Жюли вкара топката, но - червен картон и фаул.

Сол Кемпбъл заби с глава в края на първото полувреме и 10-те смели артилеристи водиха до 76-ата минута срещу нападение с Роналдиньо, Ето`о и резервата Ларсон. Точно шведът изработи двата гола за обрата - на Белети и Ето`о, като и при двата останаха съмнения за засада.

За втори път в историята си Барса вдигна купата.

23 май, 2007 г., Милан - Ливърпул 2:1

Две години без два дни след Чудото от Истанбул, Милан успя да си върне на Ливърпул.

В Атина далеч не бе толкова драматично, като Пипо Индзаги се постара италианският колос да не изпусне купата пак. Вкара с нещо между рамо и гръб - в свой стил, както и с марково измъкване на ръба на отбраната за 2:0.

В края Дирк Каут върна един гол и Ливърпул натисна, но повторение на извънземния обрат от Истанбул нямаше.

21 май 2008 г., Манчестър Юнайтед - Челси 1:1 (6:5 с дузпи)

Юнайтед и Челси премериха сили в дъждовна Москва, като направиха един от най-ярките финали като игра и интрига за новия век. Мачът бе толкова здрава битка и с толкова ситуации за гол, че се помни и днес.

Кристиано Роналдо надскочи с един човешки бой Микаел Есиен и заби фамозен гол с глава в 26-ата минута, а в 45-ата Франк Лампард изравни.

Челси удари две греди, а Юнайтед - една, победата си играеше къде повече иска да се установи, но повече голове не паднаха.

Дидие Дрогба получи глупав червен картон 4 минути преди края на продълженията, а при дузпите Челси имаше нужда от един точен удар на капитана Джон Тери, за да вдигне трофея. Той обаче се подхлъзна (което феновете на Юнайтед му напомнят до днес) и уцели гредата.

Изпусна и Роналдо, играл страхотно в мача... Не вкара и Анелка, а това стигна на Червените дяволи за триумф в паметна драма.

27 май 2009 г., Барселона - Манчестър Юнайтед 2:0

Англия се обедини срещу Барселона след позорното съдийство на Том Йовребо в полза на каталунците в полуфиналния реванш срещу Челси. И се чакаше Юнайтед да отмъсти в Рим, където бе финалът.

В първите 9 минути Барса сякаш бе тотално парализирана. Роналдо, Руни и останалите напираха и стреляха - дяволи!

В десетата Самуел Ето`о завърши с боц през вратаря Ван дер Саар първата атака на каталунците - 1:0. И сложи началото на рецитал в червено и синьо, като Барса напълно надигра Юнайтед до края.

Мачът се помни и с гола на Лео Меси с глава, вкаран с една събута обувка, подпечатал победата.

При 0:2 в 66-ата минута, в игра влезе и Бербатов. Късно.

22 май 2010 г., Интер - Байерн 2:0

Нощта, в която ученикът би учителя. Жозе Моуриньо завърши перфектния сезон на Интер с требъл, като на финала на "Сантяго Бернабеу" бе победен отбора, воден от неговия ментор от времената в Барселона - Луис ван Гаал.

Диего Милито вкара два гола в перфектна симетрия - в 35-а и 70-та минута, както на практика идеален бе мачът от гледна точка на Интер. Тактически - безупречен.

Моуриньо обяви след мача, че остава... Но не в Милано, а на "Бернабеу" - поемаше Реал.

28 май 2011 г., Барселона - Манчестър Юнайтед 3:1

На "Уембли" спектакълът бе само в цветовете на Барселона, като превъзходството на отбора на Гуардиола бе смазващо. Може да се спори дали сме гледали по-неравностоен финал. А и дали има по-голям мач на каталунците в ерата "тики-така" на Пеп, Шави, Иниеста и Меси.

Педро откри, Руни изравни... Но Юнайтед нямаше никакви съпротивителни сили. Меси вкара, после Давид Вия довърши мисията, а само Ван дер Саар предотврати разгром.

Дори сър Алекс Фъргюсън не скри след мача: Това е суперотбор и нямаше начин, по който да бъде победен, когато играе така.