Денят на омраза, в който Англия за последен път загуби в Глазгоу

Ще си кажете - какво толкова? Англия и Шотландия, та колко трофея имат те общо? Къде са в съревнованието на най-успешните футболни нации?

Ще сбъркате. Този мач не е в графата "какво толкова". Него трябва да го видите, защото дори да не ви обогати с някой дрибъл, изящен гол или обръщанията на Кройф и Марадона, той ще ви даде една дума, ставаща все по-рядка за футболната игра.

Страст.

О, да. И история. Най-дългата и богата история на сблъсъци на два национални отбора.

Само си помислете. Англия и Шотландия са се срещали в официални мачове по играта футбол тогава, когато по нашите земи дори не е имало българска държава. Освобождението от османското иго идва през 1878-а, а това е шест години, след като непримиримите исторически врагове са водили битките си вече не с оръжия, а с футболна топка в краката.

Началото е през 1870-а всъщност, но при равенството 1:1 на "Оувъл" в Лондон отборите не са точно официални. Още пет пъти се срещат Англия и Шотландия в следващите две години, преди на 30 ноември 1872-ра в Глазгоу да се изиграе първият, признат от ФИФА национален футболен мач.

Завършва 0:0, а шотландците и до днес се смеят по темата (знаете ги с техния хумор, малко труден за смилане). Защото те пращат на терена Куинс Парк - техния най-силен отбор тогава. А англичаните са с "цвета от клубовете", като можете да си представите колко са те тогава... Около 16 общо в цялата страна.

На 8 март следващата година Англия бие с 4:2 в Лондон, а до днес вечните врагове са се срещнали 113 пъти. В турнири, за които вероятно не подозирате.

Домашният шампионат бе любимата надпревара на британците между 1884-а и 1984-а. Точно един век отборите на Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия определяха всяка година (с малки прекъсвания около войните) първенец на Обединеното кралство.

Трите лъва спечелиха надпреварата 54 пъти, шотландцитте имат 41 трофея, а последният шампион са северноирландците.

Мачовете винаги са за нещо. За чест, достойнство, за изпяване до прегракване на химните, за пълни с омраза очи... За купи. За класиране на световно (както е в случая днес)... Този мач никога не е "какво толкова".

Англия не е губил от Шотландия след 1999-а, когато падна в плейоф за Евро 2000 на свой терен с 0:1, но се класира след 2:0 в Глазгоу. А като гост отборът от родината на футбола не познава поражението вече 32 години.

А в онзи ден, заслужава си да възстановим картинката, дъждът не успяваше да отмие омразата и страстта на "Хемпдън Парк", където ще е сблъсъкът и днес.

25 май 1985-а. Четири дни по-късно светът щеше да се ужаси на трагедията в Брюксел преди финала за Купата на европейските шампиони между Ливърпул и Ювентус.

"Хейзел" чакаше своя голям мач, но Британия чакаше първия шампион на турнира "Роуз Къп", кръстен на сър Стенли Роуз, някогашен президент на ФИФА.

Това бе първото издание след закриването на Домашния шампионат година по-рано. Шотландия - Англия в Глазгоу, като двата отбора бяха лишени от звездите на Ливърпул, готвещ се за финала срещу Ювентус дни по-късно.

Това значеше, че в тъмносиньото на домакините нямаше да се появят Кени Далглиш, Алън Хансен, Стив Никъл и Гари Гилеспи. Нито един от английските играчи на Ливърпул през пролетта на 1985-а не бе в националния. Загубите определено бяха по-сериозни за шотландците.