Начален сигнал

На Харалд Антон Шумахер не му стигна, че взриви футбола с удара срещу Батистон. И написа книга

Sportinglife
Sportinglife 14:00 ч., 13 Юни 2017
0
5534

В една юлска нощ през 1982-ра спомените за окупацията на Париж, за съпротивата, за немската реч, чуваща се из малките улички около Монмартър през Втората световна война, нахлуха... Всичко се върна като на лента.

Най-лошият кошмар на всеки французин вероятно е да види германец, който триумфира над агонизиращ сънародник на Дьо Гол и Русо.

Припомня им травмиращи неща. Разбираме ги.

В онази нощ Харалд Антон Шумахер бе чудовище за французите и безскрупулен тип за останалия свят. Дори германците не можеха да са категорични дали тайничко не им бе отвратително това, което техният вратар направи.

В 56-ата минута на мача ФРГ - Франция срещу Шумахер тръгна Патрик Батистон. Вероятно щеше да вкара гол, получи добра топка на удобния му ляв крак. Кълбото тупкаше пред французина, а немският вратар излетя като от катапулт.

Че Шумахер бе луд, това бе ясно много преди онзи 8 юли 1982-ра в Севиля. Но в тези 3-4 секунди животът на Батистон е минал пред очите му.

Скокът го прати на земята, ударът бе страшничък за гледане. Топката не влезе във вратата.

Тони Шумахер я тупкаше, чакайки да си изпълни удар от аут. В това време Платини, Жирес, Тигана и останалите се държаха за главите, виждайки лежащия безжизнено Патрик. Той дори не диша, а в очите на най-добрия му приятел Мануел Аморос имаше сълзи.

"Беше като един тъмен коридор, нямаше никого, нищо - спомня си Батистон. - Лежах там и усещах края. Ако се замисля днес от смешната страна - беше като да се разхождаш по "Шанз-Елизе в пет часа сутринта."

Всъщност, френският играч не помни дори къде е отишла топката след удара му. В болницата идва в съзнание и пита дали е вкарал гол, а после и за резултата.

"Той нямаше пулс, не мърдаше и не дишаше, или поне така ми се стори в първия момент", ужасява се Платини и днес.

Реферът Чарлз Корвер от Холандия не отсъжда дузпа или пряк свободен удар.

"Казвате ми, че това е международен съдия? Не ви вярвам! Той рискува здравето на футболист, а и не видя нищо нередно. Това е ужасно!", гневи се след мача Мишел Идалго.

Батистон е в безсъзнание 35 минути, като изпада в кома и излиза от нея едва в севилска клиника. Събужда се с три зъба по-малко, счупени ребра и увреждане в гръбнака. Лежи в болница 55 дни след инцидента, като се опасяват за далака и дробовете му. Никога не се възстановява напълно, особено психически.

Светът има мишена - Шумахер е тема за обсъждане във вестниците, френския парламент, дори в САЩ, където световното минава като някаква тема от последните редове на новините, се говори за удара.

Франция пада с дузпи от Германия в онази нощ на Мондиал 82, мачът е класика. Немците са на финал, а светът - с очевидното изключение на онези, които говорят езика на Гьоте, иска да загубят. Заради Тони Шумахер.

Фигурата на вратаря на Кьолн е спорна дори в родината му. Той никога не си трае, никога не е в тон с общия хор.

Напълно луд, свръхмотивиран. Шумахер е един от първите във футбола, използващ метода на автогенни тренировки. Ходи при психолог, за да е сигурен, че ще е максимално концентриран и готов за всеки мач, а и ще успява да се отърси от напрежението след поражения.

"Ти си звяр, ти си животно. Топката е твоята плячка. Когато дойде, трябва да я уловиш, да изпревариш всички." Това са части от фразите, които си пуска в слушалките преди голям мач, на фона на песните на любимия си музикант Петер Мафай.

За такъв човек става дума - свръхатлет, който тренира и през лятото, когато останалите са в почивка, играе със счупени кости и разтежения. Страхува се, че някой ще му вземе мястото. Абсолютно превъртял на тема мотивация, хъс, подготовка.

Харалд Антон - или Тони, както го наричат в Германия, е вратар на Бундестима от 1979-а, европейски шампион от Евро 80. В Испания губи финала срещу Италия с 1:3 (за радост на целия свят).

После губи и още един финал - на Мондиал 86. В мачовете в Мексико тълпата е настроена срещу него и го освирква.

Всички помнят Севиля.

Шумахер разтърсва света със "случая Батистон". Той сам го нарича така в книгата си - а ето тя разтърсва планетата на футбола далеч повече. Това е друга история. Всъщност, това е истинската история.

"Начален сигнал" излиза през 1987-а, като интересът е огромен и в Германия, и във Франция, където веднага е преведена и отпечатана. Чака се позицията на вратаря за онзи ужас от Севиля. Оказва се, че Шумахер казва далеч повече.

"Не се приближих до Батистон, защото край него имаше няколко френски играчи, които ме сочиха и правеха заплашителни жестове към мен. Не исках да има още напрежение", казва в "Начален сигнал" Тони. И добавя, че 6 месеца е ходил с охрана, назначена от клуба му Кьолн.

Разказва и за мача в Страсбург - контрола Франция - ФРГ, играна на 18 април 1984-а. Шефовете на германската федерация му предлагат да не играе - дипломатично да пропусне мача... Тони никога не би го направил.

"Напротив, не само играх, но и излязох да загрявам 30 минути преди другите", пише в книгата. Иска да обере омразата и негативизма, потъва в освирквания, пред очите му се размиват плакатите с надписи, че е нацист, убиец и т.н.

Но издържа психически. "За щастие, биха ни с 1:0", казва с чувство за хумор. Така феновете са се поуспокоили и вече не са мислили основно за това как да линчуват германския вратар.

Дотук по случая с Батистон на страниците на книгата.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията