Сълзите на Суарес: Завръщане, разкаяние, признателност

Головият убиец на Барса отиде със семейството си в базата на родния Насионал, където кръстиха игрище на него

Sportinglife
Sportinglife 16:05 ч., 22 Юни 2017
0
13880

Луис Суарес е онзи тип, който хапе хората по игрището или ги обижда за цвета на кожата им. Наказваха го за 10 мача, после за 8 месеца.

Ужасен човек - расист, провокатор, а нерядко - и симулант. Това е образът му, изграден заради делата от времето в Ливърпул и на световното 2014-а.

Неговата история обаче, за онези, които искат да я прочетат, е много по-дълбока от това. Суарес преследва мечтата си "захапал" всяка надежда в нея и показал желязна воля.

През тази седмица уругвайският голов терминатор на Барселона се завърна в първия си голям клуб във футбола - Насионал в Монтевидео. Разплака се, и то пред съпругата си и двете деца. Не се притесняваше от сълзите си.

Луис бе поканен от клуба на откриването на новите терени с изкуствена настилка в тренировъчния комплекс на Насионал - Лос Сеспедес, който ще носи неговото име. Стадионче "Луис Суарес".

Звездата пристигна със сина си Бенхамин и дъщеря си Делфина, както и с любимата си Софи, заради която напусна навремето Насионал, заплашвайки дори с гладна стачка, ако не го пуснат.

Историята е, че 18-годишният Суарес е толкова влюбен, че иска да отиде в Европа при първата оферта. А тя е от... Грьонинген в Холандия. Няма си и идея къде е това, просто знае, че е по-близо до Барселона от Монтевидео. А Софи е в Барселона, където са родителите и...

Неособено лицеприятната раздяла с Насионал още не е забравена от феновете на гранда в Уругвай. Но при появата на базата, Суарес изкупи греховете.

Клубът бе подготвил видео с негови голове и изпълнения. Той взе микрофона, качи се на трибуната и позира с фланелката на отбора до стената, на която пишеше "Игрище Луис Суарес".

"Исках децата ми да са тук. Исках да видят откъде е тръгнал татко им. Къде е било началото. Знам колко е важен Насионал. Никога не го забравям. Ако не бе този клуб, днес аз нямаше да съм този, който съм..."

Тогава Луис се разплака. Съпругата му - също.

"Винаги сте се отнасяли добре с мен тук - продължи асът, вече очевидно трогнат. - Късметлия съм, че тръгнах оттук.

Благодаря на Насионал, благодаря на Уругвай! Благодарен съм и на Софи, която е до мен от 13-годишен... И на хората, които никога не спират да ме подкрепят."

След това Суарес отиде при юношите на клуба, строени на игрището до трибуната.

"Да знаете - това са най-трудните ви години, докато сте на 13, 14... на 18. Голяма битка е, но никога не сваляйте гарда. Не се предавайте! Знайте от мен, че футболът връща и награждава всеки, който се е жертвал, за да успее в него. Бъдете благодарни, че сте в Насионал."

Луис се извини, разкая, разплака и изрази своята признателност. Неща, които го показаха за пореден път в съвсем различна светлина, от тази, изтъквана от медиите след случаите с Евра, Иванович и Киелини.

И слава богу, че във футбола на големите пари, социалните мрежи и почти нереалния балон на лукса, още има хора, които помнят как е започнало всичко.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията