Шампиони по заместване

Югославия вкара 24 гола в онези квалификации. Десет от тях заби Дарко Панчев, нападател на действащия по време на пресявките европейски клубен шампион Цървена Звезда. Край него "бродираха" Деян Савичевич, Роберт Просиченки, Фарук Хаджибегич, Сафет Сушич, Сречко Катанец, Роберт Ярни, Звонимир Бобан, Златко Вуйович... Фантастичен отбор.

В квалификациите ги победи само Дания - 2:1 в Белград на 1 май 1991-ва, дни преди триумфа на Звезда. На този мач отидоха 16 хиляди навиячи. Той бе единствен в цялата кампания по пътя към Евро 1992, на който имаше повече от 6 000 фенове.

Такива години бяха - на "Мала Маракана" хората не бяха ентусиазирани да подкрепят този отбор от сърби, босненци, хървати и черногорци. А той бе един от най-силните в Европа!

На 30 май 1992-ра отборът на Югославия, класирал се заслужено за европейското, бе изхвърлен от него. Позовавайки се на резолюция 757, издадена от Съвета за сигурност на ООН след избухването на войната в страната.

Дания трябваше да играе на мястото на репрезентацията, като до първия мач имаше 11 дни за подготовка.

Селекционерът Рихард Мьолер Нилсен повика най-добрите си играчи, но Михаел Лаудруп, който седмици по-рано бе спечелил Купата на шампионите с Барселона, отказа да играе.

Брат му Бриан, нападателят Флеминг Поулсен и вратарят Петер Шмайхел се очакваше да са лидерите на един здрав отбор, от който не се очакваше кой знае какво на шампионата в Швеция.

Дания направи 0:0 с Англия на старта, като бе надиграна в голяма част от мача. После падна от домакините с 0:1 и изглеждаше, че напразно са прекъснали ваканциите на играчите за турнира. Бързо-бързо щяха да се върнат по плажовете...

Решителният мач бе срещу Франция, водена от Мишел Платини като треньор. Фаворити - естествено "петлите". Но Дания спечели с 2:1 и се промъкна на полуфинал. Схемата на турнира бе в две групи по 4 отбора, като първите два от всяко каре отиваха на пряка елиминация преди финала.

Дания се изправи срещу Холандия, актуален първенец на континента от Евро 88 с Марко ван Бастен, Рууд Гулит и Франк Рийкард в състава.

След 120 минути резултатът бе 2:2, като и двата гола вкара Хенрик Ларсен, превърнал се в неочакваният герой на Червения динамит. Халфът играеше в Лингби под наем от италианския Пиза, с който бе изпаднал от Серия А година по-рано.

Пак Ларсен бе отбелязал и срещу французите в победния двубой от групата. При дузпите изпусна Ван Бастен - единствен от десетимата изпълнители. И Дания, попаднал на турнира административно, изведнъж се оказа на финал срещу Германия.

След европейския шампион - ето ти среща със световния от 1990-а. И отново - Динамита бе твърд аутсайдер.

Но Джон Йенсен и Ким Вилфорт - халфове на Брьондби, донесоха победата с 2:0 и европейската титла. Типично за това първенство и отбора, който го спечели!

Йенсен има три гола за Дания в над 60 мача. Общо е вкарал 11 пъти за 14 години в професионалния футбол. Но вкара в онази вечер.

От славния миг на Шмайхел, Лаудруп и останалите, минаха точно 25 години. Това щеше да е най-голямата сензация в историята на европейските първенства, ако 12 години по-късно не бяха се намесили онези досадни и упорити гърци...

Дания обаче не игра дефанзивен футбол, дебнейки съперниците. Атакуваше, освободен от напрежение - както се полага на отбор, влязъл с "уайлдкард" на турнира.