Малки, досадни, червени, горещи и твърди чилийски чушлета

В очите им има страст, която е на изчезване в националните отбори. Останалото е опит и обиграност до автоматизация

Sportinglife
Sportinglife 22:55 ч., 28 Юни 2017
0
4661

Чили. Вамос Чили! Чили на финал, както става вече традиция.

След три фамозни спасявания на Клаудио Браво срещу най-доброто от португалските изпълнители (без Роналдо), шампионите на Южна Америка са на мача за трофея в Купата на конфедерациите.

Чилийците сготвиха на света любимия си специалитет, който е толкова пиперлив, че е трудно да не им симпатизираш. 0:0 и дузпи. Така го направиха два пъти срещу Аржентина на Копа Америка 2015 и Копа Америка 2016, сега приложиха номера и на Португалия.

Меси два пъти плака, сега плака и Роналдо. Двамата най-добри играчи в света не намериха път дори до гол срещу Чили, да не говорим за победа.

Тези дребни и корави типове на финала ще се изправят или срещу Германия, или срещу Мексико.

Каква е тайната ли?

Златното поколение е гордостта на страната си, но тук не говорим за звезди. Не става дума за генерация като тази на Франция от втората половина на 90-те или холандците от началото на 70-те. Или на Испания от 2010-а.

Чили се гради върху няколко фундамента. И една бетонна плоча от страст и амбиция, толкова типична за народите в Южна Америка, когато става дума за футбол.

Няма съмнение кой иска повече победата, още докато гледаш химните. Вижте очите им. Вижте Гари Медел, Видал, Санчес, Арангис... Те горят. Алексис влезе да помага в трудния първи мач срещу Камерун с глезен, подут до размерите на малка диня. Не трябваше да е в групата, а той влезе като резера.

Видал играе с температура, разтежения, а на Копа Америка 2015 - и след като се отърва невредим от зверска катастрофа и изкара една нощ в болницата.

Това са хора, разбиращи думата "кауза".

Това е отдаденост. Нещо, което в Европа все повече е позабравено в задъхания ритъм и многото пари на клубния футбол.

Но погледнете и статистиките. Има си причина защо този отбор стига трети финал на голям турнир за три години и за седми пореден път излиза от груповата фаза на такъв.

Чилийците са семейство, опитът и времето, изкарано заедно по пътувания, лагери и мачове, е внушителен. Този гръбнак е сглобен от 5-6 години и не помръдва, освен при наистина тежки травми.

Вратарят и капитан-герой Браво има 114 мача за родината. В отбрана нещата са ясни, а изпълнителите - още повече: Медел (104 двубоя), Хара (106), Исла (94), Босежур (94). Знаят си и предпочитаните марки пяна за бръснене, афтършейв и слипове.

Пред тях - Марсело Диас е с 59 мача, а Чарлс Арангис има 63. Сравнително нов е Пабло Ернандес (въпреки че е на 30 години), който игра срещу Португалия едва за 16-и път в екипа на Чили.

Но пък той е в един клуб с Марсело Диас (Селта) и не влезе трудно в отбора.

Артуро Видал не е точно халф. И нападател не е.

Той е сърцето и душата на отбора. Има 94 двубоя и амбиция, върху която можеш да си построиш небостъргач.

В атака - неизменната двойка Алексис Санчес (114 мача) и Едуардо Варгас (77). Готови да тичат до края на света и обратно, стига да е за тима.

Не играят в грандове, като изключим Браво, Санчес и Видал.

Но не там е силата им.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията