Най-важният мач за крилото Ясин - в огнения ад

Не е сигурно дали ще видите името на Ясин бен Ел-Мани в състава на Нюкасъл поне веднъж този сезон. Все пак отборът вече е във Висшата лига и ще му трябват изпитани бойци, опитни играчи...

А крилото записа едва две участия миналата година, и то в Купата на футболната асоциация. Още опитва да убеди Рафаел Бенитес, че е готов, въпреки че вече е на 21 години.

Младежът обаче изигра най-важния мач в късата си кариера. И той бе с цената на човешки животи, а Ясин никога няма да го забрави.

На 14 юни момчето от Лондон е при родителите си в квартала, където е израснал. Планира това да е готина лятна вечер, която да премине в среща с приятели от старата компания.

Тогава Ясин чул новината. На телефона си вижда вест за пожар в блока, наречен Кула Гренфел, който е на няколко преки от къщата на майка му и татко му. В него живеят няколко приятели на футболиста и той тръгва без да се замисли нататък.

Детството му е минало на стотина метра от Гренфел. Знае добре махалата, пълна с марокански преселници, точно като родителите му.

Сърцето му ще изскочи, докато тича към горящия блок, но стига в момент, в който влизането е трудно. Всичко е в черен пушек и видимостта е нулева.

Все пак помага на няколко замаяни хора, изтичали от огнения ужас, обхванал огромната сграда. На останалите носи вода, вече се е чул и с момчета, които знае, че живеят наоколо.

В трагедията загинаха около 80 души, като все още се уточнява и точният им брой, както и щетите. Сградата е като някакъв черен и мрачен символ на ужаса, извисяващ се насред Западен Лондон.

"Гледката бе шокираща, никога няма да излезе от главата ми - разкрива Ясин. - Просто бе нещо ненормално, нереално. Никога не можеш да си представиш дори, че ще видиш такова нещо пред себе си."

Крилото на Нюкасъл е играл футбол стотици пъти на игрищата, които са точно под фасадата на Гренфел, там се оформя като млад играч, преди Барнет, а после и Челси, да забележат потенциала му.

"През цялото ми детство игрите минаваха около този блок - казва футболистът. - Не само с топка, а всичко, което правехме.

Познавам хора, които останаха вътре, с някои сме израснали. Донесохме вода и храна на хората, които бяха успяли да се измъкнат. Също и някакви дрехи. Мнозина обаче останаха там, нямаха късмета да излязат..."

Ясин ще се върне на подготовка с Нюкасъл следващата седмица, но мисли само за едно: "Няма да мога да се отърва от спомена и гледката дълго. Никой, който бе там, няма да може."

Футболът е един начин за общността около изгорялата сграда, да продължи да живее нормален живот. Ясин е един от играчите, тръгнали оттук.

Друг такъв е Рахийм Стърлинг, който вече дари огромна сума пари (говори се за 500 000 лири) на близките на загиналите и пострадалите.

Същото направиха и няколко клуба.

Ел-Мани също мисли за такъв жест и дори ще инициира с колеги от отбори във Висшата лига да финансират построяването на нови терени наоколо.

Да, футболът е един сигурен начин да избягаш от трагедията. Не чак да я забравиш, но...