Шампиони на минус

Едно от най-странните постижения в историята принадлежи на южнокорейския отбор ПОСКО Атомс, който днес е наследен от гранда на страната Поханг Стийлърс.

През далечната вече 1986-а Атомите стават вероятно най-слабият шампион в историята на клубния футбол поне сред страните, които претендират за някакви солидни традиции в него.

Първенството се провежда по странен регламент, като това е едва вторият шампионат, който се брои за професионален.  В двубоите не участват националите, които са на Мондиал 1986 и след това получават почивка.

Повечето отбори са на концерни, които в бизнеса са конкуренти. Има имена като Деу Роялс, Юкон Елефантс, Лъки-Голдстар, Хюндай Хоран.... И ПОСКО.

Нашите хора завършват пети от шест отбора в първия етап, който се води Професионална лига. От 16 мача имат 13 точки и са с голова разлика 15:18.

Шефовете на лигата решават, че оттам насетне започва истинският сезон, а този... остава без значение. Правят се две фази на шампионата през есента, от които се излъчват финалисти в пряк дуел за титлата.

ПОСКО изведнъж се събужда и печели първия рунд от 10 мача, като го прави с едва 12 точки и голова разлика 9:5. Така си осигурява участие на финала и си почива във втората фаза (всъщност е трета, а победителят в зачеркнатата първа - Хюндай, демонстративно напуска мач срещу ПОСКО минути преди края в протест срещу регламента). Третата битка е между Лъки-Голдстар и Хюндай, който е най-силният отбор, но поражение в последния двубой го оставя втори.

Атомите са предпоследни с 6 точки и 9:18 голова разлика. Така общо 21 пункта им стигат да идат на решителен двубой за титлата. За сравнение, Лъки-Голдстар има 39 от трите фази, а Хюндай - 45!

Дори още два отбора имат далеч по-добри показатели от Атомите, които в събирателния баланс на трите фази са пети от шест състава по актив.

И с отрицателна голова разлика от 33-41.

Печелят първия финал с 1:0, правят 1:1 във втория и са шампиони.

Други примери на шампиони, които завършват с отрицателна голова разлика и стряскащ баланс на победи, равенства и загуби, идват от лиги като тази на Катар, Никарагуа и Панама, например.

Но катарският (Ал Риан от 1984-а е с 16 точки и 15-18 голова разлика) не е много удачен, там първенството продължава тогава общо 12 рунда.

В Турция легендарен статут има отборът на Трабзонспор от 1979-80 г., който става шампион неочаквано. И то, след като в 30 мача вкарва едва 25 гола (но пък допуска само 11).

И до днес онзи шампионат е считан за най-негативният и скучен в историята на турския футбол. Само два отбора успяват да вкарат по над 1 гол средно на мач!

В Швеция пък е пресен споменът за АИК, който през 1998-а става първи в класирането и вдига титлата, въпреки че на края на сезона е вкарал най-малко голове от всички в елита! Шампионите успяват да отбележат едва 25 пъти в 26 мача, скандално малко, но пък достатъчно.

Преследвачите от Хелзингборг сигурно се чудят как с 43 попадения са останали втори. Дори изпадналите Хекен (27) и Йостерс (26) са с по-добър голов актив от шампиона.

И за десерт, контрапункт. Манчестър Сити през сезон 1937-38 г. изпада от английския елит, въпреки че е шампион от предния сезон.

И не само това. Отборът нанизва 80 гола в първенството и е №1 по този показател. Но завършва предпоследен и потъва във Втора дивизия...!

Превратности на съдбата, регламентите и стеченията на обстоятелствата.