Той бе набит дребосък, имаше щръкнали уши и обичаше Евертън

Уейн Руни бе на 11, когато за първи път избра отбора, който е избродиран на сърцето му

Sportinglife
Sportinglife 14:30 ч., 17 Юли 2017
0
12367

В Англия има едно училищно правило, което не се изменя с годините.

Ако направиш беля, отстраняват те за два дни да не идваш в часовете, а родителите те карат да съжаляваш, че се е случило. "Беля" има много измерения, но със сигурност в понятието се побира, когато някой ритне и пробие дупка в стената на лабораторията по химия.

И то, защото са му взели футболната топка на входа на училището, а ще му я върнат чак след края на часовете.

Още тогава учителката по химия, директорът, съучениците на Уейн са знаели, че шутът му си го бива. Гневът и амбицията - също. А любовта към футбола не подлежи на съмнение от деня, в който татко му подарява първата фланелка - естествено, на Евертън. Тогава е на пет.

През това лято Уейн Марк Руни се завърна в клуба, чиято емблема е избродирана на сърцето му. След 13 години в преследване на трофеи, рекорди и световна слава в Манчестър Юнайтед, дойде време за романтика.

Евертън прибра един мъж, когото прати в посока Манчестър като хлапе през лятото на 2004-а. Тогава Руни вече бе голмайстор на европейско първенство и струваше 30 милиона лири. Талант №1 в света, според мнозина.

Но това не е началото. Виж, онази дупка в стената на лабораторията по химия... Тя е по-близо до старта на тази история.

"За първи път го видях на едни прашни игрища в Лонг Лейн, Уолтън - квартал на Ливърпул. Беше на 9 години, тичаше като обезумял след топката и единствено се интересуваше от вратата."

Разказва Боб Пенделтън, скаут на Евертън през 90-те години. През уикендите той обикаля игрищата из Ливърпул и предградията, за да гледа детски и аматьорски мачове. Продължава Пенделтън:

"Една неделя, близо две години по-късно, бях на терена на Копълхаус Бойс, един отбор до 11 години от Уолтън. Трябваше да си взема 4,50 лири от работа, която бях свършил за тях. Тогава го видях отново. Вкара гол от 20 метра, забавляваше се, като дриблираше около съперниците, влизаше с топката във вратата и очевидно това му носеше несравнимо удоволствие. Толкова беше малък на възраст, а набит, здрав, с щръкналите му уши и пуфтящ от желание топката веднага да му бъде подадена отново."

Боб отива при родителите на малкия и с облекчение разбира, че са фенове на Евертън, а не на Ливърпул. Това е отгромно значение в града, където двете академии се борят за всяко талантливо хлапе.

"Разбрахме се, че в четвъртък същата седмица Уейн ще дойде на Белефийлд, където тогава бе евертънската академия за таланти. И уж всичко трябваше да е наред..."

Но по това време Ливърпул не спи и вече е канил хлапето да тренира в този клуб. Руни е бил при "червените", но нещата са останали така и отново играе за кварталния си отбор. Но Ливърпул чака момент да говори с родителите и малкия, за да го вземе.

"Научих го и реших, че нямаме време за губене - разказва отново Пенделтън. - В четвъртък го чаках на Белефийлд и се опасявах, че ще е нервен, няма да се справи добре, след което може да го изпуснем."

Уейн е напълно спокоен. Не му пука. Никакви нерви. Поема топките, стреля във вратата, прилича на поне 15-годишен със силата и точността си.

Рей Хол е там същия следобед, а той е директор на цялата структура на академията. Боб Пенделтън му казва: "Просто подпишете с него и родителите му, той е страхотен."

Шефът още не е убеден, чуди се дали не трябва треньорите да огледат Уейн поне няколко дни. Аргументът, че Ливърпул се облизва, работи най-силно.

Затова Хол звъни директно на мениджъра на първия отбор Джо Ройъл, легенда на клуба.

"Джо дойде в офиса в Белефийлд, а ние влязохме там с Уейн и татко му. Малкият се кривеше на стола, плъзгаше се и падаше под бюрото, напълно нехаен за случващото се.

"Седни нормално", изръмжа татко му и хлапето се стегна. Бащата определено разбираше значимостта на този ден и факта, че говори с Ройъл", разкрива детайли Пенделтън.

Рей Хол и Джо Ройъл решават - взимаме момчето.

От този ден нататък, Евертън и Руни са като примерен брак. Пасват си идеално. Малкият не слуша понякога треньорите, своенравен е, кара се на игрището със съдии... Но прави феноменални неща.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията