Той бе набит дребосък, имаше щръкнали уши и обичаше Евертън

Едно от първите неща, които прави в екипа на Евертън, е да вкара гол със задна ножица на Каспер Шмайхел, вратар на детския тим на Манчестър Юнайтед. А е на 11!

Следващите години са като в сън. В средите на треньорите и юношеските специалисти по футбол на Англия, името на Руни вече е популярно. На "Уайт Харт Лейн" прави феноменален мач, а Глен Ходъл и Дейвид Плийт, които са на трибуните, се споглеждат и питат хората от Евертън: "Откъде се взе това момче!?".

Боб Пенделтън продължава да е с основна роля. "Понякога взимах два билета от клуба за домакински мач и го чаках в събота следобед пред стадиона.

Той се появяваше запъхтян, бяха играли с отбора, изпускаше и началото на мачове... Питах го: Вкара ли гол? Той отвръщаше скромно: Шест... Взимаше билетите и влизаха с татко му или друг роднина, за да видят Евертън."

В първата си година, в тима до 11 години, Руни вкарва 114 гола в 30 мача. На 14 вече има и агент, който се казва Питър Макинтош. Той му урежда договор с Umbro, талантът е облечен от глава до пети с техните екипи и обувки, а и получава по 2000 лири годишно - помощ за родителите му.

На 16 години подписва първия си договор. Мениджър вече е Уолтър Смит, който знае всичко за диаманта в академията, но иска да се увери. Прави специален контролен мач на терена на "Гудисън Парк" при закрити врати, като го пуска в първия отбор.

"Никога повече не зададе нито един въпрос за качествата му - спомня си Пенделтън. - Не знам какво е станало в играта, не я гледах. Твърде нервен бях. Но Уейн вече бе част от първия отбор."

През октомври 2002-ра Руни вкарва ОНЗИ гол на Арсенал - изумителен, неописуем, феноменален. От 25 метра, със завъртане, неспасяемо с гредата и в мрежата. А е на 16.

Цялото семейство на Пенделтън е на трибуните в този ден. Те имат Уейн за свое дете. "Плаках, признавам. Няма по-голямо удовлетворение в живота ми от това да видя някой, на който съм дал възможност, да стигне толкова далеч."

През това лято Руни се върна. И каза, че не е спирал да носи пижамите на Евертън на тялото си, а емблемата на клуба - в сърцето си.

Пенделтън няма нужда да бъде убеждаван в това.

"Това ще е 70-ият ми сезон като фен на Евертън. Ходя на мачове от 1948 г. Не мога да повярвам, че отново ще чуя да пеят името на Уейн.

Добре дошъл у дома, момче!".