Един ултра на терена

Даниеле де Роси е запалянко от агитката на Рома, който получи фланелката и играе за отбора

Sportinglife
Sportinglife 21:30 ч., 24 Юли 2017
0
8125

Дъждът бързо гонеше и последните останали на трибуните за края на поредния ужасно разочароващ мач.

Само 32 хиляди изобщо бяха дошли в онази вечер през май 2012-а на "Олимпико", за да видят как Рома прави 2:2 с Катаня и окончателно остава на седмо място, далеч от Европа.

Освиркванията започнаха далеч преди края. С последния сигнал само двама играчи в кехлибарено жълто и вишнево червено тръгнаха към Южната трибуна.

Франческо Тоти, който никога не е бил освиркван, както и този, за когото ядрото ултраси в сектора вдигна високо транспаранта. Той винаги си е там, в Курва суд.

"С манталитет на ултра на терена,
Даниеле де Роси е нашата гордост".

Това е най-простото, същевременно и най-романтичното обяснение в любов, което ултрасите могат да направят на един играч. "Един от нас" бледнее. Това е поезия.

Този брадат тип с вид на викинг, с поглед на душевно болен, със странни татуировки и влизания, които плашат дори Рино Гатузо, но със златно сърце, голямо колкото Марс, е от изчезващ вид. В Англия биха казали, че е олдскуул, в Италия го наричат "векио романиста" - старият римлянин, романист.

От месец май тази година Даниеле е номер едно в престижна класация, която няма да намерите в социални мрежи и за нея не дават рекламни договори.

Де Роси е на върха сред футболистите, изкарали кариерата си само в един отбор, по престой в него. 16 години. Втори е Андрес Иниеста от Барселона с 15, трети - Игор Акинфеев, изкарал 14 години само с екипа на ЦСКА (Москва).

След отказването на Франческо Тоти и Джон Тери, на върха остава халфът и капитан на Рома.

На 24 юли той навършва 34.

Вече е ветеран, сам говори за себе си с присъщата на римляните самоирония, която не разбирате лесно и с перфектен италиански. Диалектът е ужасяващ, но думите (със субтитри може би) са свежи: "Старите ми крака още ме държат. Ще поиграя и на Мондиал 2018, мисля даже, че ще съм водеща фигура в скуадрата. За 2020-а обаче ще е трудна работа..."

Де Роси не е модерният футболист. На прасеца му е татуиран триъгълник "на смъртта" с играч, правещ убийствен шпагат и знак за опасност. Това е той - насреща ли е, всичко може да ти се случи.

Да ти удари лакът, както го направи срещу САЩ на Мондиал 2006, за да го накажат за 4 мача и да се върне чак за финала.

Да ти влезе здраво, а после да ти подаде ръка приятелски, намигайки ти и просъсквайки "ще ти се случи пак, глупако". Тази история разказва Миралем Пянич, напуснал Рома да иде в Юве миналото лято. Първата им среща този сезон бе съпроводена с няколко гаднички влизания на Даниеле.

Роден в Рим, без право на избор на любим отбор. Баща му Алберт е играл за Рома, а после е треньор на юноши в клуба. Цветовете и вълчицата са избродирани на душата му.

Дебютира през есента на 2001-ва, когато бе на 18. Изпусна за малко шанса да стане шампион с Рома, което се случи същото лято. Но вярва, че един ден ще го направи.

Преди месец Лучано Спалети, треньор на Рома миналия сезон, подписа с Интер. Поиска го в Милано. Де Роси нямаше договор със своя клуб, контрактът му изтичаше. Подписа за 30 минути, след като изслуша предложението. Не с Интер, разбира се.

"Как така защо не съм отишъл в Милано? - отвърна шокиран на репортерски въпрос. - Спалети е голям треньор, уважавам го. Но аз си имам отбор и никога не съм мислим да го напускам."

Де Роси и Тоти. След тях - Флоренци. Нишката от момчета-романисти и римляни не свършва. Защото номер 16 наистина върви към края на кариерата си, а каква кариера е само!

Даниеле е най-резултатният полузащитник в екипа на Италия след Втората световна война. Втори по асистенции в историята на Рома с 54, втори по мачове за клуба с 557. И на двете места пред него е "само Бог". Разбирай, Тоти.

Двамата са приятели, братя, съмишленици и редници в армията на лоялните типове, които ще ни липсват съвсем скоро, когато съвсем изчезнат от футбола.

Никога не изневериха на Рома във времената на масови изневери във футбола и живота.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията