Ние бяхме Галактикос

Спомените на Роналдо, Роберто Карлуш, Зинедин Зидан и Луиш Фиго за извънземния отбор на Реал от началото на века

Sportinglife
Sportinglife 14:55 ч., 10 Авг 2017
0
11833

24 юли 2000 г. беше голям ден. Тогава започна всичко. Или завърши... зависи от коя страна на барикадата Мадрид - Барселона сте.

На този ден Луиш Фиго бе представен като нов играч на Реал. И започна ерата на един отбор, който нарекоха Галактически. Неговото влияние върху историята на футбола е огромно, не само с мегазвездите, препускащи по терена в бялата фланелка.

Английското списание FourFourTwo отиде в четири точки на планетата и намери карето мегазвезди, върху което стъпваше понятието Галактикос. А Sportinglife.bg прецени, че няма право да ви лиши от това четиво.

Сребристата кола спира, а от нея излиза Зинедин Зидан. Едър, изправен, той върви уверено към нас и сяда в канапето насреща, премятайки връхната си дреха през облегалката. Пред него на масата е изданието на FourFourTwo от април 2003 г. Усмихва се. "Как лети времето, а?". След което добавя: "Днес имам доста по-малко коса".

Снимката на корицата е от тренировъчната база на Реал тогава. Днес на нейно място има четири небостъргача, след като клубът я продаде на общината на Мадрид. Имената на тези кули? Зидан. Фиго. Роналдо. Бекъм.

Днес отборът тренира на пет минути от мястото, където се срещаме с френската легенда. Базата е "Валдебебас", недалеч от летище "Барахас". Той идва оттам. Спокоен и усмихнат. Успял човек, вече и като треньор.

"Бях късметлия да играя с тези хора - минава към темата. - Зрелищни играчи, страхотни приятели. Изживяхме заедно нещо много специално в най-големия клуб на планетата."

Всичко започва с избирането на Флорентино Перес за президент и неговата прословута реплика: "Най-добрите играчи в света трябва да играят в Реал Мадрид". Пет години по-късно Фернандо Йеро ще каже: "В света днес има 10 изключителни футболисти и пет от тях играят при нас."

Трима от четиримата още живеят в Мадрид, макар в случая с Роберто Карлуш това да е сложно установимо. Той е навсякъде, лети от Бразилия до Гърция, после до Русия... Зидан и Фиго обаче са в Мадрид в 9-10 месеца от годината.

"Беше невероятно време", клати глава Роналдо, вторият от карето, седнал удобно пред огромна чаша кафе в лондонски хотел. Гледа същата корица от 2003-а.

"Изкарахме си супер", смее се вечно лъчезарният Карлуш.

"Когато гледам снимките се сещам за атмосферата в онзи отбор - добавя Фиго, четвъртият от фундамента на Галактикос. Или първият - както пожелаете. - Имахме всичко. Талант, приятелство, много успехи. Вижте ни на снимките от тази корица - всички се смеем, забавляваме се."

Фиго и Зидан често се срещат в Мадрид, правят семейни вечери, съпругите им са добри приятелки. Ходят на фитнес заедно, въпреки че при споменаването за това, реакцията им е различна. Луиш се усмихва лукаво, а Зизу разкрива при срещата с него защо - "аз напоследък рядко намирам време и той ме подиграва за това".

Роберто Карлуш описва Роналдо като "мой брат". Четиримата се срещат с хората от списанието в различни точки на света и в различен момент, отделно. Но говорят един за друг и за онзи състав, като че са заедно и в момента.

"Зизу и аз правим нашия благотворителен мач всяка година - казва Роналдо. - Всеки път съм посрещнат в Реал, сякаш още играя там. Клубът ни обича, хората ни обичат. И аз живея още с мечтата, която имахме в онзи отбор."

Раул, Роберто Карлуш, Йеро - те вече бяха там, когато започна изграждането на Галактиката. Повратният момент е през 1998 г., когато Реал бие на финала в Шампионската лига Ювентус и след 32 години пак вдига трофея.

"Бяхме аутсайдери - спомня си Роберто. - Имаше усещането за невероятно облекчение в Мадрид след тази купа. Всичко се промени."

Две години по-късно в Париж тя отново е в ръцете на Йеро и Реал. И същото лято Флорентино решава, че това трябва да стане норма, а не изключение.

Всяко лято идва по една световна суперзвезда. Един вече отличен отбор става изключителен, а съставът му е като на Фентъзи игра - само звезди, не можеш да ги видиш в един отбор в реалния живот, нали..? Е, можеш. Перес го направи.

Той беше като някой измамник, който ползва чийтове на компютърна игра, примерно като Championship Manager, и обира най-елитните играчи.

Такъв монопол на трансферния пазар никога не е имало и няма да има. Всеки искаше да играе за Мадрид, но само най-добрите получаваха този шанс. Реал се превърна в световно зрелище от невиждан калибър.

Източник: FourFourTwo

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията