Ние бяхме Галактикос
Спомените на Роналдо, Роберто Карлуш, Зинедин Зидан и Луиш Фиго за извънземния отбор на Реал от началото на века
"Дел Боске беше чудесен треньор, харесвахме го - казва Фиго. - Той беше човек на здравия разум. Искаше работа, по-малко приказки и едновременно с това ни оставяше да се забавляваме. Фантастичен, научих ужасно много за играта от него."
"Раул и Йеро бяха лидерите ни - тренираха най-много, бяха пример във всичко - казва Зизу за капитаните на онзи Реал. - Роберто Карлуш не слушаше никого другиго освен Йеро и Дел Боске. Когато отидох на първата си тренировка в Мадрид, Фернандо се приближи и ми каза: Добре дошъл. Ако имаш нужда от нещо, ето номерът ми... Капитан и лидер."
И тук идва ролята на "невъзпятия галактико" - Клод Макелеле. "Казваха, че дори най-бързото Ферари не може да се движи без гуми - смее се Фиго. - Ние играехме само нацелени в атака, всички тичахме напред към гола. Единственият, който знаеше да тича и назад, беше Клод."
Но португалският ас знае кой е най-важният играч в онзи състав. Връщаме се към темата - най-добрият Галактико?
"Зидан правеше този отбор да функционира. Оставете другото, балансът и тактиката. Зизу беше това, което ни правеше друга класа", казва Фиго.
"Мислех си, че това няма да проработи - признава френската легенда. - Аз, Фиго, а после и Роналдо... Как ще стане, как ще играем заедно. Но всъщност, няма как да има твърде много добри играчи. Класата си е класа, отборът вървеше идеално. "
Факторът Бекъм също е важен. Неговото пристигане пренася истерията и папараците изцяло върху англичанина.
"Искам да благодаря на Дейвид - смее се Зизу. - Той отне цялото напрежение от мен и Фиго. Неговото идване бе изумителен момент. Охрана, медии, камери - навсякъде. Клубът организира кола като неговата да тръгва преди него от базата, за да заблуждава папараците. Страхотно шоу!".
"Докато не влезеш в клуба Реал Мадрид, не разбираш колко е мащабно и важно всичко там - продължава темата Роналдо. - Ние всички бяхме световни звезди, следени под лупа. Но при Дейвид нещата излизаха от контрол. Той го приемаше и се справяше с това по невероятен начин, изключителен професионалист."
Галактикос спечели всичко. Шампионски титли на Испания, както и в Европа, с прочутия гол на Зидан в Глазгоу срещу Леверкузен.
А кой е най-ужасният момент?
"Депортиво. Без съмнение.", не се колебае Фиго и клати глава.
На стогодишнината на Реал финалът за Купата на краля е на "Сантяго Бернабеу", където Мадрид просто трябва да бие Ла Коруня и да си вземе трофея. Формалност.
"Всичко бе като идеална сцена за нашата победа - спомня си Зизу. - Но това бе една ужасна нощ. Биха ни с 2:1, а 20 000 техни фенове ни пяха "Честит рожден ден". Никога не съм се чувствал по унизен."
"Играх контузен онази вечер, беше финал - казва Фиго. - Знаех, че глезенът ми е много зле, но трябваше да играя. Цяла година след това травмата не отшумяваше, но ужасното бе, че загубихме."
След 2003-а Мадрид три години не печели трофей. Ужасно дълго време. През 2005-а Барселона, вдъхновен от Роналдиньо и младият Меси, бие с 3:0 на "Бернабеу".
"Това беше, усещахме го. Знаехме си, че нашият край идва. Но пък какви времена бяха...", казва Зидан.
Бяха, наистина. Отбор, който остави невероятна диря в паметта на футбола, независимо кой е вашият любим клуб.
Галактикос може и да не беше идеален проект спортно-технически, с политиката на "Зидани и Павони" - гении и световни звезди до евтини продукти на собствената школа с лимитирани възможности.
Но бе зрелище. Оценяваме, че имахме възможност да го видим.
Те също.
С гордост и днес четиримата казват: "Ние бяхме Галактикос. Най-хубавото време в живота ни."
0 коментара